19 юни 2015 г., Културен дом “Лукойл”, гр. Бургас, 19.00 ч. Провеждането на този “Благотворителен концерт” е за набиране на средства за лечението на Петя Михалева. Петя се бори с коварно заболяване от 2012 г. и се нуждае от лечение в чужбина и подкрепа, за да се възстанови.
На 13 и 14 юни 2015 г. за четвърта поредна година в рамките на “Включи града” бургаската публика попадна във вихъра на модерни арт инсталации, пърформънси, концерти и изложби на нестандартни места.
В 19-тото издание на Национален литературен конкурс “Петя Дубарова ‘2015” взеха участие 213 участници, чиито творби бяха оценени от 5-членно жури в състав: председател: Николай Табаков – писател и издател; членове: Бойко Ламбовски (поет и публицист), Калин Василев (писател и журналист), Елка Стоянова и Венда Райкова (поетеси).
Заглавието на книгата навява усещането за умора, обгърнала човека като паяжина и това, което би могло да я разкъса, за да се стигне до спасение, е морето... Море в уморения човек. Морето е сакрално място на ритуала на възкресението... Във всеки уморен човек има по едно море – голямо или малко – колкото е неговата надежда.
Както в квартал “Цар Симеон”, така и в града като цяло, напоследък все повече и повече се говореше за онези различни от сегашните деца, като ги наричаха деца “индиго” или “кристали”. Разговорите не приличаха на онези, когато жените се събираха на раздумка. За новите деца се говореше не отгоре-отгоре, а съвсем сериозно...
Калин, синът на Слави, кмета на селото, всички го познаваха. Това беше последица не от това, че баща му е най-важният човек в селото, а от качествата и физическия образ, който имаше синът му. Много майки и бащи още като малък го сочеха на децата си за пример. Беше за пример не само с поведението си, но и за това, че беше много красив...
Царят на животните, страшният, непобедим Лъв, от два дни търсеше храна, но късметът все не го срещаше. Уморен и отчаян, тъкмо да полегне, видя на неголямо разстояние от него Гепард...
Не те сънувах мамо и на гроба ти не бях.
В ръце си нямах снимка твоя, мамо.
А до мене сякаш беше ти, сякаш жива беше.
Усещах на твоя поглед топлината,
дъхът на слабото ти тяло, мамо…
