Щастлива ли съм

Щастлива ли съм

Щастлива съм. Че ко ми има?
Право нямам да се оплаквам.
Животът дава, но и много взима...
Но моята философия сега аз няма да натяквам.

Живея охолно, къпя се в пари.
Това го постигат едва двама-трима.
А аз надминах дори детските си мечти.
Щастлива съм. Че ко ми има?!

Апартамента ни е мезонет,
двеста и двайсет квадрата.
Терасата от ковано желязо има парапет
да мога на него да си опъвам бедрата.

Обзавеждането е от най-скъпите марки.
Обстановката – неповторима.
Всичко е платено с хилядарки,
щастлива съм. Че ко ми има?

Вечер на балкона си пия от скъпото розе,
наслаждавам се на гледката забележима.
Пред мен е цялото море,
щастлива съм. Че ко ми има?

Имам само един проблем – мъж, който с месеци не се прибира
и всъщност все едно живея сама.
Да си тръгна чудите се какво ме спира,
просто знам, че в живота всичко си има цена.

Добре ми е в лукса, в който потъвам
и разкошотията – невъобразима.
Не искам в мизерия да се препъвам
Щастлива съм... Че ко ми има?

Понякога само, когато се замисля
се чудя заслужава ли си да търпя.
Дали не трябва живота си добре да премисля
и душата си поне да съхраня.

В лукса си плача честичко тайно,
усмивката ми е насила едва доловима.
Не искам да взимам решение крайно,
а истината е, че съм нещастна. Това ми има.

------------------

Из книгата "Въпрос на гледна точка"