Е-списание

Предизвикател на тайнственото и земното

преди 10 години 3 седмици

Под погледа на Времето, побрало в себе си субективните критерии на хората, създали стойностни оценъчни системи според социално-политическите веения на епохите, съдът над писателското дело е твърде неутешителен. Свидетели сме как величани имена и творби пред очите ни падат в прах и забвение. От друга страна припомнянето на една мисъл, изречена от писателя Васил Попов, че читателят не се интересува дали си летял със самолет или си падал, когато си създавал художествено произведение...

Гневът и епическият героизъм в “Илиада” от Омир

преди 10 години 3 седмици

Поемата на Омир “Илиада” е актуална и до наше време, защото в нея са разработени общочовешки проблеми и житейски истини с непреходно значение. Творил осем века преди новата ера, Омир и до днес остава жив със своето безсмъртно творчество. Ако днешният читател все още посяга към епическите поеми на древногръцкия автор, то е, защото в тях открива красива човешка нравственост.

Бог и човек според “Илиада” от Омир

преди 10 години 3 седмици

Не бихме могли да разберем напълно отношението на Омир към света, който го заобикаля, неговото понятие за човечност, ако не разгледаме взаимовръзката бог и човек в поемата “Илиада” В древногръцкия епос светът на боговете е художествен паралел на човешкия свят, а човешкият свят намира своя интелектуален завършек в божествения свят.

Из "Илиада"

Автор: 
преди 10 години 3 седмици

Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои,
тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета...

Кървавото писмо на загиващата птица

преди 10 години 3 седмици

“Нежната спирала” е една от типичните творби на Йордан Радичков, защото пресъздава многообразието на живота със затрогваща и дълбока нравственост, философичност и стремеж за преосмисляне на битийността. В центъра на изображението е пътуващият човек, този, който е в движението и промяната на света.

Нежната спирала на живота

преди 10 години 3 седмици

Щастлив е Йордан Радичков с това мъдро прозрение, което открива, виждайки червените капки кръв, обагрили снежната покривка. Едва ли един ловец би се трогнал от смъртта на гълъба, прострелян от неговата пушка. Разказът “Нежната спирала” не е ловен разказ и не повествува за ловната страст на човека, при която се убива за забавление.

Човекът и природата – близки или далечни

преди 10 години 3 седмици

Отношението между човека и природата е проблем и на нашето време. Тази извечна зависимост е обсъждана винаги и е получавала различни интерпретации. Човекът е част от природата, а природата се отразява в човека. Дали са далечни, или близки – по това може да се спори, защото понякога човекът облагородява природата, а друг път той е заплаха за нея, като я замърсява и унищожава.

Нежната спирала

преди 10 години 3 седмици

В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорието. Бяхме неколцина човека, натъпкани плътно един до друг в дъсчения сандък, едни седяха с лице към конете, други с гръб, трети се бяха настанили ребром, всички бяхме измръзнали, омърлушени и уморени. Връщахме се от лов, омотани в шалове, с вдигнати яки, с нахлупени капи или гугли, тъй че нито едно лице не се виждаше цяло.

Дългът към рода и дългът към сърцето

преди 10 години 3 седмици

Метафоричният образ на раздвоението, което изживява героят от разказа “Дервишово семе”, е много изразителен, за да се внуши безизходицата, страданието, душевната мъка.

Цял живот Рамадан страда по Силвина: “Сърцето ми се топеше като свещ.” Авторът Николай Хайтов изразява своето отношение на съчувствие към голямото човешко страдание, породено от служенето на един родов закон, та макар и с векове изграждан сред хората.

Дервишово семе

преди 10 години 3 седмици

Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени години, без майка и баща. Баща ми го убоде мижу Селиховата крава, а майка ми загина от испанската болест. Раснал съм със стар бубайка и с баба, ала на баба дясната й ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да върши и дядо впря очите си в мене да ме жени.

Страници