Направление фантастика (3): I. Динозаврите

Направление фантастика  (3): I. Динозаврите

Всякакво въведение във фантастиката може да бъде само частично, кратко и непълно. То обаче не може да не съдържа бележки за основоположниците на жанра. Противно на мнението, че фантастиката се пише от мъже, една от най-забележителните изначални творби е дело на жена. Написана в стила на т.нар. “готически роман” тя представлява своеобразен фантасмагоричен кошмар, сънуван наяве. Това е “Франкенщайн или новият Прометей” от Мери Шели, написан през далечната 1817 г. Философската дълбочина на актуалния за всяка епоха проблем – сложната връзка между създател и сътворен е отговор за смайващата времеустойчивост на “Франкенщайн”. Той се превръща в задължително клише, употребявано в края на ХIХ и началото на ХХ век не само в литературата, но и в едва прохождащото киноизкуство. Чудовищното творение, опитващо се да унищожи своя създател е тема, която е изключително чест плагиат, а името на барон Франкенщайн става запазена марка на страшните истории, разказани, написани или филмирани. Според едната от теориите за това страховито звучащо име, Мери Шели е съчленила имената на Бенджамин Франклин (придобил широка популярност като изобретател на гръмоотвода) и някакъв европейски специалист по медицина Айзенщайн. Това е много вероятно, но не звучи убедително. По-скоро широкоскроената Мери Улстънкрафт (съпруга на поета Пърси Биш Шели) е била добре запозната с генеалогията на знатните родове (неин пръв приятел е поета лорд Байрон) в Европа. През 1252 г. Младия барон Франкенщайн се скарва с баща си и напуска имението му и се оженва за собственичка на земя между Рейнската долина и Оденвалд. След това построява яка крепост – замък със защитна стена, ров, подвижен мост и широк вътрешен двор, който съществува и сега. Една такава случка в германски род сигурно е намерила отражение в рицарските романи, с които няма никакво съмнение, дамата е била запозната. Тя самата не отрича това – през едно дъждовно лято в Швейцария в компанията на съпруга си, лорд Байрон и неговия личен лекар Полидорн убивайки свободното си време, изчели няколко тома немски разкази, преведени на френски език . От тях получили вдъхновение да напишат четиво за призраци. Поетите и лекарят не се справят, но Мери Шели се заела сериозно да измисли история, която да съперничи на прочетените страници осенили първоначалната диея. Както самата тя я определя: “История, която да възбужда тайнствените страхове на нашата природа, от която да побиват студени тръпки, да кара читателя да не смее да погледне зад гърба си, да смразява кръвта му, да ускорява ударите на сърцето.” Освен страховития си роман и най-точното определение на т.нар “хорър”, Шели поставя и друг жалон във фантастиката. Това е романа “Последният човек”, познат на българския читател от по-късни плагиати. Тя е първата, която разглежда ХХI век като свършек на познатия ни свят. Човечеството не оцелява, от вида “хомо сапиенс” е останал един-единствен екземпляр. Тези две произведения дават нужния начален тласък на съвременната фантастика. Докато в съвременната класификация се споменават понятия като “баща” и “майка” на определен жанр, винаги ще има нужда от доуточнение. “Майката” на съвременната фантастика е Мери Шели, това е неоспоримо. С “бащата” нещата са малко по-различни. Докато Верн е основоположник на съвременния технократично-прогностичен фантастичен роман, другото основно направление или поджанр фентъзи е “изобретено” от друг писател. Той е известен и като “баща” на съвременния криминален роман. Това е американеца Едгар Алан По. Неговите ужасни и странни истории са пропити с реализъм, традиционно неприсъщ на авторите от същия период. Готическата литература до този момент се интересува главно от “технологиите” на окултното, докато По осъществява пробив чрез специфичната амалгама – ужасът прониква в логиката, а логиката в описанието на ужаса. Американецът се превръща в “свързващото звено” между готическия роман с ужасяващи мотиви и съвременната фантастика. Характерните особености от неговото творчество са извор на идеи за поколения фантасти – чудновато възкресение след смъртта или преждевременно погребване, тържество на живота над смъртта чрез силата на любовта, научни опити с умиращи или вече починали, връзка с тайнствени сили от околния свят, индиректна намеса на демонични сили, които не могат да бъдат овладяни и извършване на престъпни деяния под техния натиск и катастрофически глобални природни явления. Както сам той пише: “Границите между живота и смъртта са тъмни и твърде приблизителни. Кой може да каже къде завършва едното и къде започва другото?” По е явление във фантастиката, което не се подлага на обяснение или анализ. Той просто трябва да бъде четен. Интересно е мнението на Верн за него – според французина По е създател на научно-фантастичния роман. Трябва да отдадем дължимото – книгите на Верн излизат от печат значително по-късно и са вече продукт на настъпилата техническа ера и се отдалечават от мистичното, алхимичното и философско начала, положени от Шели и По. Жул Верн също е специално явление и неговите истории оказват въздействие върху развитието на фантастиката поколения наред. Стига се до там, че по-късни автори твърдят, че Жул Верн е първият пътешественик във време.-пространството и го описват в произведения на тази тема. Ненадминат разказвач, намиращ думи да опише не само чудати машинарии и технически приспособления както и не по-малко странни характери, но и дивната красота на Природата, Верн е третият писател дал съществен принос за развитието на целия жанр. Бързам да отбележа, че поради скромните размери на брошурата, тук ще намерят място само тези автори, които с новаторските си идеи са повлияли върху цялостното развитие на фантастиката или въвели нови поджанрови категории. (Естествено, някои от тях са толкова самобитни, че трудно могат да бъдат сместени в рамките на категоризацията). Но да се върнем на ненадминатия прогностик Верн, който не само “канонизира” колонизацията на земния сателит Луната, а и улучи точното място на първия старт – Флорида, САЩ. Приносът му към цялата световна литература е неоценим. Същинския въпрос е не дължи ли съвременната наука собствения си напредък на такива люде, изпреварили времето си и описали общочовешките мечти? Неговите творби отдавна не звучат футуристично, но си остават отлично четиво поради напрегнатата фабула и ярката галерия самобитни характери.

В далечната 1858 г. излиза първият опит за описание на междупланетна война в съвременната литература (той е втори въобще). Това е “Война на световете” от Хърбърт Уелс. За разлика от Лукиан обаче, Уелс предполага наличието на разумна форма на живот на Марс. Марсианците дебаркират на Земята и методично избиват човеците, докато те самите не са покосени от болест, предизвикана от земните бактерии. Историята приключва с “хепи енд” за земната цивилизация. Но от този роман тръгват стотиците други за малки зелени човечета, населяващи съседната планета. Уелс прибави още един щрих към фантастичната проблематика – трудният живот на първооткривателя и невъзможността за реализация на изобретението му. В романа “Невидимият” героят му едва не умира ... от глад, защото превръщайки се в невидим пропуска факта, че няма да е добре приет от съвременниците си и че хранителните вещества докато се разтворят в стомаха му остават видими за преследвачите. Уелс вниква отлично в психологическия портрет на неприспособимия към съвременното общество и детайлно описва задължителната пълна деградация на личността. Тази му идея (невидимостта) също ще бъде плагиатствана непрекъснато от родените след него автори, за да се появи дори и в детските комикси от 60-те и 70-те години на ХХ век, обаче като история без край. Както автора пише: “Щом марсианците могат да стигнат Венера, няма причина дори да се предполага, че същото е невъзможно за хората и когато бавното изстиване на Слънцето направи нашата Земя необитаема, което най-после ще трябва да стане, не е изключено нишката на живота, започнала тук, да се проточи и да хване в примката си някоя сродна планета. Неясно и чудно е видението, породило се в ума ми, за това, как животът бавно се разпространява от туй мъничко гнездо на Слънчевата система по целия безжизнен безкрай на звездното пространство”. Казана дума – хвърлен камък. От това изречение тръгват ... космическите опери за завладяването на Вселената! Независимо от факта, че като рожба на своята епоха Уелс счита, че животът въобще се е зародил тук, на Земята, тези слова, записани в Епилога на “Война на световете” ще послужат като творчески импулс на мнозина бъдещи изявени фантасти.

На този етап на развитието на жанра оказва сериозно влияние един автор, който никога не е бил определян като писател-фантаст. Това е Брем Стоукър, чийто роман “Дракула” е първия по рода си опит да се обхване личността на човекоподобен звяр. Използвайки името на реално съществувал трансилвански владетел, известен с набезите си срещу Османската империя и жестокостта си към своите поданици, Стоукър отваря път за подражатели и последователи. “Дракула” , макар и пожънал успех е сравнително слаб като повествование, но идеята заслужава да бъде оценена по достойнство. Именно недобрия начин на списване предизвиква и сега автори да внесат свой елемент или да опишат отново проявите на вампира. Името на злощастния румънец Влад Цепеш (или Тепеш) вече е синоним на чудовище, обсебващо душите на себеподобните и изпиващо кръвта им по свое усмотрение и потребност. По-сетне вампира ще се превърне в задължителен канон на добрия “хорър” или т.нар. “литература на ужаса”.

Съществен е и приноса на прочутия автор на криминални романи Артър Конан Дойл, който публикува “Изгубеният свят”. Тази история с екстремен сюжет вълнува и стари, и млади. Експедиция в Южна Америка открива плато, където живеят ... динозаври! Основната идея на автора е, че хората и динозаврите са се засекли в съществуването си, като двата вида са се борили за надмощие. Сега вече знаем, че това е невъзможно (динозаврите измират преди около 65 млн. години в планетарен катаклизъм, породен от падането на огромен метеорит на п-ов Юкатан), но в началото на ХХ век такава фантастична хипотеза е вълнувала умовете на предшествениците ни.

Имайки пред себе си тези произведения, грамотният човек от началото на ХХ век не може да не реагира по подобаващ начин. Като избухване на свръхнова звезда се появяват ярки таланти, които превръщат фантастиката от откъслечна самобитност във вече сериозна литература. Мнозина ще счетат твърдението ми за дискусионно, но следващият по величина е Гюстав Майринк. Неговият готически по дух и същевременно експресионистичен по форма роман “Голем” (1915 г.) поднася на фантастиката една от най-четените и любими форми – ретровизията. Изкуственият човек на Майринк връща проблема създател-творение (описан така сполучливо от Мери Шели) и му придава нови и неочаквани измерения. До известна степен творбата представлява опит на несъвършеното (човека) да общува със съвършеното (Бога) и не би могло да не се появи в раздираната от социални и военни конфликти Европа. Мрачните краски в романа са пряко отражение на нелепата действителност, превърнала Стария свят в място, неподходящо за живеене, място без мечти, където живота е сведен до простото оцеляване. Не на последно място Шели и Майринк ни завещаха най-трудното наследство, чиято тежест и до днес вълнува всички известни и по-малки такива творци във фантастиката – робота. Неизчистен като форма, несъвърен като визия, ненаименован с подходящия термин, но ... робот! Че какво друго биха могли да бъдат Виктор Франкенщайн и Голем от Прага?

Колкото до термина робот, означаващ изкуствено създаден разумен хуманоид, той за пръв път е използван от Карел Чапек. Абсолютно нестандартният Чапек е създател и на нетрадиционната форма на писане роман-фейлетон (“Фабрика за абсолют”). На него се дължи и друга основополагаща идея – човекът не е венецът на творението на природата. Във “Война със саламандрите” чеха застъпва мнението, че и други животински видове имат своя шанс да еволюират до разумност: “При благоприятни биологични условия би могло дори във водните дълбини да възникне някаква цивилизация, на не по-ниско равнище от нашата”. Идеята в момента се разработва от футуролози и ксенолози, с тайната надежда, че живота, бидейки многообразен, ще придаде и други форми на разума. Считам това за грешка, която ще разгледам по-нататък. Романите на Чапек се считат за фантастично-утопични. Това твърдение на литературоведи и критици обаче меко казано е неточно. Утопията изгражда едно идеално общество, където човекът развива степен на цивилизованост, в която всички социални условия превръщат живота в безкраен празник за отделния индивид. Характерна тяхна особеност е абсолютната или частична безконфликтност. В това отношение у него всичко е наопаки – разумният човек стига до кончината на собствената си цивилизация по различни причини – било то самоунищожителна война или битка с друга разумна раса. Рамкирането на безспорния талант е трудно и по-скоро творбите му са антиутопии. Съдникът на Човечеството, интересуващ се само от действителността, единствен предсказа бъдещите войни. Естествено, като съвременник на Първата световна война, Чапек счита, че Втората ще сложи край на човешката цивилизация, такава каквато я познаваме. Сега вече знаем, че това не е така, но как звучат прогнозите му и сега: “Банкерът Розенхайм, старейшина на европейската религиозна община, тази сутрин е бил публично изгорен” (Изгарянето на евреи в концлагерите на Германия, или печално известния Холокост); “Ирландия обявява война на Англия”, (вече няколко десетилетия проблемите с ИРА продължават); “Обявената свещена война на мюсюлманите срещу християните” (джихада в Близкия изток и терористичните актове по света); “Японската флотилия тръгва на изток към САЩ” (причината за влизането на САЩ във Втората световна война е японско нападение над ВМС базата “Пърл Харбър”); “Двумилионна китайска армия преминава сибирската и манджурската ганици” (конфликт в края на 60-те, спечелен от СССР в кратки срокове без анексия на територии от тяхна страна, а Манджурия е част от Китай, анексирана през Втората Световна война, или по-скоро присъединена, тъй като населението по произход е от китайския етнос, дори има Велики Императори от там (; “...кланета в Македония” , (предизвикали експанзията на НАТО в бивша Югославия преди години, след което тя се разцепи на няколко държави). Цитатите са от “Фабрика за абсолют”. Авторът смесва всички тези бойни действия в едно глобално. Сега е известно, че те се случват в различни епизоди от историята на Света, но важното е, че Чапек ги прогнозира и ... познава! Следва да се отбележи, че немалка част от прогнозираните конфликти не се сбъдва, но връзката между сунитите и шиитите отново е попадение в десетката. “Двете секти се преследват между Цариград и Татрите (планинска верига в Чехия) с изключителна настървеност и нечувана жестокост”... Също що-годе успешно улучена е и датата на Втората световна война. Според Чапек тя започва на 12.02.1944 г. (тогава Европа е в разгара на бойните действия), но вече се разминава времетраенето – 9 и 6 години (действителната). Несъмнено уникален белетрист, Чапек повлиява върху цялостното развитие на бъдещата европейска фантастика.

В съвременните романи на жанра, пръв Александър Беляев се досеща, че може би еволюцията на човешката раса не свършва до тук и описва свръхчовеци. В романа му “Човекът-амфибия” героят Ихтиандър е получовек, полуриба. На фона на делнично сивото ежедневие, Беляев умело прокарва свръхспособността на героя, която винаги е в дисхармония с реалните потребности на съвременността. Характерна особеност на творчеството му става възможната невъможност на свръхгероя, който в морален план винаги превъзхожда социалната среда. Основно направление във фантастиката става изказаната от него идея, че човек може да “левитира” (да лети без специални приспособления), разработена в последния му роман “Ариел”. Беляев е известен и с друг фундаментален принцип – телепатията. Във “Владетелят на света” героят му, заслепен от алчност, се опитва да нагласи цялата действителност към себе си, използвайки телепатията като инструмент на въздействие. Непоправим хуманист, Беляев винаги спасява Човечеството от подготвяната му зла участ. Земна и човешка, независимо от фантастичния елемент, така може да бъде определена неговата фантастика.

По същото време започват да излизат на бял свят произведенията на друг талантлив разказвач – Робърт Хауърд. Той разработва детайлно героическата сага, преплетена с магическото и окултното. Неговият Конан Варварина и досега е любим герой. Арена на действието става измислената от Хауърд Хайборейска ера, съотнесена около 12 хил. години преди Христа, т.е. Някъде около потъването на митичната Атлантида и зараждането на Човешката цивилизация. В което и кралство да се намира, Конан със своето простодушие и праволинейност сее смърт сред враговете и спасява себе си, красивата девойка или спътниците си. Р. Хауърд сам обяснява този тип литературни герои: “Поставяш ги в безизходна ситуация, но няма нужда да си блъскаш главата в измислянето на хитроумен план за спасението им”. В това е разковничето на “Деус ин макина”, ситуацията “Бог в машината”. Наименована е така, защото автора не се грижи за нищо от повествованието – героя или свръх такъв попада не само в необичайна, ами направо в невъзможна ситуация, от която няма измъкване. Обаче се случва чудо на чудесата и той оцелява невредим. Ето една от приемливите класически сцени – автомобила на героя лети с висока скорост по планински път. На един от склоновете има остър завой без видимост. Когато влиза в него, главното действащо лице се озовава срещу две разминаващи се коли. Надясно е назъбения чукар на планината, вляво – пропаст. Изход няма и след завъртане на волана следва скок в пропастта. Епизода спира тук. Следват различни гледни точки на другите участващи лица или ретроспекция (връщане назад във времето), а след това се оказва, че героят за секунда е разкачил предпазния колан, отворил е вратата и е отскочил от личното превозно средство, за да увисне на ръба на бездната хванат за единственото дърво растящо удобно точно там. И благодарение на отличната си кондиция, се изкатерва обратно, след като преследващите го са се уверили, че е мъртъв.

По същото време друг руски автор създава фантастични творби, които остават малко известни на българския читател. По-известен с “Ходете по мъките” и “Петър Първи”, А. Н. Толстой написва “Аелита” и “Хиперболоидът на инженер Гарин”. “Аелита” става класика за съветски научно-фантастичен роман, но сюжетът е блудкав – червеноармеец пренася комунистическата революция на Марс, защото комунизмът е съвършеното общество. Написаният обаче през 1925-1927 г. втори негов научно-фантастичен роман се превръща в класически – там е прогнозиран лазера, като странната машина “Хиперболоид” е първият описан действащ квантов генератор.

През 1928 г. излиза първият бестселър (“Металният човек”) на Джак Уилямсън. Изумителен е точната дума за него, защото в продължение на 70 години успява да създаде произведения, които се превръщат в хит за няколко последователни поколения. Пръв изказва идеята за възможна промяна на действителността – настояще чрез въздействие върху миналото от страна на бъдещи генерации с овладяване на пътуването във времето назад. (“Легионът на времето”). Създателят на “романа-приказка” е един от най-ярките представители на поджанра “Космическа опера” и оказва най-силно влияние върху следващите творци с оригиналната си трактовка по проблематиката на отношенията човек – машина. През 1964 г. Получава докторска степен и преподава в Източния университет на Ню Мексико ... научна фантастика (!) до пенсионирането си като професор през 70-те години на ХХ век. Сега широко използваните понятия “Андроид” (изкуствено създаден интелект от органична материя) и “Тераформиране” (обработка на планетарните климатични атмосферни условия до годни за обитаване от човек) са негово дело. Без тези неколцина изброени основоположници, фантастиката никога нямаше да се радва на такъв успех. Никога нямаше да настъпи и т.нар. “Златна епоха” събрала в себе си конгломерат от изключителни личности, творили в жанра. Колкото и пародоксално да звучи, фантастиката рядко се е радвала на изключителна популярност. Причините и до днес не са изяснени, но две от теориите заслужават внимание.

Според първата, интелектуалният заряд носен от фантастиката не допада всекиму, защото среднообразованият читател е изправен пред бариерата на научните концепции и контраконцепции. Четенето предполага минимум познания в различни научни дисциплини, а това не е характерно за масовия читател.

Според втората, проблемът е в ударението върху бъдещето на расата, а не на отделната индивидуалност, което предизвиква известна отчужденост от проблемите на ежедневието. Това самоограничаване на фантастиката не е задължително клише, но отблъсква голяма част от читателската аудитория.

Съвсем друг е въпросът дали тази аудитория не търси някакво леко четиво, което е временна занимавка между двете “сапунени опери” – сериалите по телевизията. Злонамерените критикари твърдят, че нивото на фантастиката като литература е много ниско за всеки, освен за фанатичните привърженици. Това твърдение е меко казано абсурдно, защото изповядващите го рядко са чели достатъчно, независимо на какво стъпало се намират в социалната стълба. Често носители на тази идея са хора, които не са чели дори класиците в античната и съвременната литература, а ги познават от критически есета и преразкази на познати или в най-лошия вариант от готови теми за кандидатстване в гимназии или ВУЗ. Най-честия довод на домораслите критици в спор за даден автор е: “Да, ама той не е писал само фантастика” или “Да, ама той по-скоро е приключенски автор”, тъй като са в невъзможност да вникнат в написаното. Странното е, че в техните категории за “отлична” литература обикновено попадат произведения, които в сдъвкан вид преповтарят житейските ситуации, при това силно типизирани и до болка познати. Безспорното обаче е друго. Фантастиката превръща читателя в запален почитател, после във фанатичен привърженик и накрая нерядко и в писател на “изумителни истории” (амейзинг сториз). Но както е казал Деймън Найт: “Научната фантастика е масова литература, предназначена за малцина”. Относно първата теория на критиците би било смешно да се опитвам да я оборвам, тъй като съм далеч от мисълта, че съвременния човек не разполага с минимум познания в различни научни дисциплини. Научните концепции и контра такива във фантастиката са “раздъвкани” достатъчно и са лесносмилаеми, така че това изобщо не е първопричина за липса на читателски интерес. Що се отнася до втората, тя е вярна само в основата си. Острите социални сатири, които някои известни писатели написаха, са насочени именно срещу недъзите на съвременното общество в тривиалната проблематика на ежедневието. Това, че някои не могат да разпознаят героите във фантастичните шеги, не означава , че с лека ръка може да бъде зачеркнат цял поджанр, който с невероятен усет изобличи социални проблеми, нерешени на сегашния етап на развитие на Обществото ни. В демокрацията няма нищо хубаво, но човекът не е изобретил по-съвършен обществен порядък от нея. Именно затова фантастичната литература е постигнала успех, когато провокира въображението и начина на мислене на отделния индивид. Точно това е и целта й – не да моделира реакциите на големи групи хора с професионална или социална ориентираност, а да учи на нови подходи и нестандартни идеи желаещият да се самообучава човек. За останалото съществува пропагандна и специализирана литература, каквато са речниците и учебниците например.

Препоръчителна литература: Съдържа се в гореизложения текст, плюс при възможност, цялото течение на джобните издания от библиотека “Галактика”.

-------------------

Още по темата:
Направление фантастика (1): Напътствия към начинаещия
Направление фантастика (2): Фантастиката като извор на идеи от дълбока древност
Направление фантастика  (3): I. Динозаврите
Направление фантастика  (3): II. Златната епоха
Направление фантастика (3): III. “Новата вълна” (“Ню уейв”)
Направление фантастика (3): IV. Съвременни автори
Направление фантастика (3): V. Българска фантастика. Основоположници и Съвремие
Направление фантастика  (4): Окултизмът
Направление фантастика  (5): Основи на гадателските системи и астрология. Мистика
Направление фантастика  (6): Психологически особености на Фантастичното творчество
Направление фантастика  (7): Въображение и реалност. Фантастичен реализъм
Направление фантастика  (8): Кратък речник на ползваните термини

-------------------