Направление фантастика (3): IV. Съвременни автори

Дата: 
събота, 23 January, 2016
Категория: 

Направление фантастика  (3): IV. Съвременни автори

Творчеството на съвременните автори е противоречиво, също като епохата, в която Човечеството живее. В индустриализираните страни като цяло обществото е в упадък, а в развиващите се царят хаос, анархия и корупция. В “Третия свят” съществуват държави, изградени изцяло на религиозна основа, където промиването на съзнанието на отделния човек върви с пълна пара. На този фон във фантастиката започват да се прокрадват други идеи – човечеството няма да овладее Космоса (близкия) поради липса на ресурси и потенциал в “хомо сапиенс”, човешката цивилизация няма да оцелее на Земята, но вече не толкова в самоунищожителен катаклизъм, колкото в резултат на планетарен такъв; отричаните и хулени паранормални явления в бита се описват, наименуват и каталогизират; щастливият завършек на написаното вече не е задължителен канон; техническото развитие на съществото вече е само помощна патерица на индивидуалната психическа мощ; както и отхвърляне на идеята, че земляните биха били единствените носители на разума във Вселенски мащаб. Несъмнено некоронованите крале на фантастиката от този вид са Робърт Шекли, Майкъл Крайтън, Стивън Кинг, Хари Харисън, Роджър Залазни (Железни, Зелезни), Дъглас Адамс, Зиновий Юриев, Лари Нивън и Тери Пратчет. За Шекли е характерно невъобразимо многообразие в нестандартните идеи. Героите до голяма степен са схематични, но неочакваните обрати в действието и непредсказуемия край държат читателя в непрекъснато напрежение, макар и невинаги прозата му да носи елементите на “екшън”. Ненадминат майстор на късите разкази (шорт стори’з). Главното действащо лице винаги изгражда психологическия си портрет изключително чрез простъпките си, дори и в по-дългите творби (“Човекът в лодката”, “Гладиаторите на Есмералда”, “Билет за Транай”). Дългите тиради и пътеописания липсват, наложен от формата на произведенията му – късия разказ. Това обаче при него не се превръща в недостатък. Проблем за по-тромавия читател са по-скоро резките обрати – писателят сякаш “прескача” от идея в идея като че ли сам не смогва да настигне развинтеното си въображение. Късите истории на Шекли са канон във фантастиката. Най-доброто от него е сборника разкази “Повече от човешки”, издаден от библиотека “Галактика”. Като майстор на художественото слово Шекли е задължително четиво. Крайно различен от него е Майкъл Крайтън, който извежда на нова повърхност проблема човешки интелект – кризисна ситуация. Човечеството като цяло е поставено в специална рамка, далеч отстрани, отделено от група индивиди, призвани от обществото да овладеят кризата. Героите винаги са носители на всички положителни и отрицателни черти на съвременния човек. В психологически план всеки от тях е представен в разгърнат вид – веднага става ясно кой е носител на положителен или отрицателен заряд. За творчеството му друга отличителна черта е комбинирането на проблематиката – независимо от нивото на техническо развитие към момента, група или учен правят пробив в експериментите с животни (без “Щамът Андромеда” и “Фатален срок”) и изгубват водещата роля в опита. Експерименталните образци осъществяват тотален контрол, като само носителите на възвишения морал оцеляват и се справят с кризата. Така описано, всичко заприличва на разкрасена булевардна романтика, но на практика не е. Защото Крайтън е любител на реалистичния край – историята свършва така, както свършва. Другояче казано, липсва задължителния “хепи енд”. Човечеството може и да се е спасило, а може и да не е. Групата индивиди, призвани да го спасят, може и да се е справила с поставената задача, но може и да не е. В “Щамът Андромеда” земна сонда донася от космоса мутирали бактерии, които за кратко време унищожават населението в градчето Пидмонт, САЩ, населено от 48 души. Учените не се справят със заразата, но в земната атмосфера бактерията мутира отново в безвредна за човека форма. Това неочаквано бе потвърдено в края на 80-те години, когато се установи, че нови и нови вируси на грип буквално валят ... с метеоритите и от стопените ледове на минаващите наблизо комети. Майкъл Крайтън оставя винаги края отворен, който позволява читателя да завърши творбата в собствената си фантазия. Но така е и в живота – никоя ситуация не е изчерпана докрай и винаги може да претърпи някакво ново развитие. Тоест, историята свършва, но само дотам, докъдето е разказана. Така е и в “Юрски парк”, и в “Конго” и в “ДНК”, “Воден свят”.

Стивън Кинг не се нуждае от представяне. Автор на световно известни мегаселъри, (почти всички филмирани) той рядко извежда героя до щастлив завършек. Характерите са му ту ярко изразени, ту само схематично загатнати. Като цяло повествованието му не се обръща към научно-техническото развитие на цивилизацията (в този ред на мисли изключение е “Армагедон”, където новите технологии спасяват расата от гибелно унищожение. Астероидът, който лети да приключи с живота е посрещнат и отклонен в друга посока от група най-обикновени сондьори, докато обучените астронавти се провалят в мисията, но Човечеството е достатъчно технически грамотно да излъчи спасители извън характеристиките на супергероиката, разчитаща на божествени чудеса). Вътрешният мир, психологическия портрет на отделния индивид и неговите паранормални способности (или липсата на такива) са основните черти на действащите лица. (Другото изключение е “Максимално напрежение”, където компютъризираните автомобили и камиони развиват разум и веднага унищожават своя създател – човека). Със сигурност в класика на “хорър” се превърнаха всички редове, написани от Кинг. Литературата на ужасното не само получи нов качествен тласък, но и мерило за произведенията на следващите творци, които неминуемо ще бъдат сравнявани с “Мъртва зона”, “Живата факла”, “Кери”, “Мизъри”, “Гробище за домашни любимци”, “Сейлъмс Лот”, “Куджо” и др. Интересен факт от биографията на твореца е, че е получил упреци от ... собствената си дъщеря. Обвинен от нея, че след силните романи се е залутал в историите на ужаса и не е способен да сътвори нищо значимо, Кинг написа романът-приказка “Окото на дракона”, който противно на всички очаквания също се превърна в бестселър, който филмовата индустрия глътна веднага. Новатор като всички фантасти, Кинг се опита да публикува изключително и само в Интернет, но сръчността на хакерите, тези нови бунтари, които буквално изсмукаха новите му произведения, го принудиха да се откаже от тази идея.

Интересен и непредсказуем е и Хари Харисън, който също е носител на най-разнообразни идеи. Голям майстор в описанието на измислени светове и с отличен усет към необикновеното, Харисън създаде световно известния “Свят на смъртта”. Главните действащи лица, независимо от постигнатия технически напредък са неразличими от всеки от нас със своите чисто човешки мечти, любови или страдания. Това превърна талантливата му проза в увлекателно четиво за всички фенове. Тематичната идейност скача от компютрите (“Опцията на Тюринг” в съавторство с Марвин Мински), през героиката на “Плацдарм”, до приключенията чрез пътуване във време-пространството (“Стоманеният плъх” – цялата поредица). Обикновено героя бележи поврат в нравствените си позиции – от престъпник (най-общо казано) или вманиачен измамник се превръща в носител на морални ценности и достоен за подражание човек, който е и поборник за справедливост.

Роджър Залазни постави друг жалон във фантастичните истории. Той придаде нов блясък на магическо-окултните сюжети. Неговата декалогия “Знакът на еднорога” написана в стил нордическа сага приобщи северния езически фолклор с монотеистичните религии във вечна борба между доброто и злото. Същността на идеята му е, че дуалистичната система Рай-Ад в съвременното религиозно съзнание е невъзможна. (Бог като творческо начало, доброто е противопоставено на Бог като наказващ унищожител, доброто е срещу злото). Неговият Творец изживява трансформацията от съзидател до унищожител, за да се превърне в цялостен и всеобхватен демиург (въздаващ правосъдие и наказващ едновременно). С тези трактовки той върна времената на старозаветните херметици и техния вечен спор с теософите – противостои ли на Създателя равна нему разрушителна сила. Или Творецът е и Унищожител едновременно, тоест една персона, а не две, както е в дуалистичните системи. Фантасмагоричното обаче е написано приключенски увлекателно и може да се чете от всеки, макар и по-незапознатият с религиите читател би се залутал, ако обръща внимание на имената на героите, всяко от които е препратка към митологиите. Всеки от героите е носител не само на името, но и на характерните черти на митологизирания герой, което стана причина Залазни да бъде упрекнат в елементарност от повечето критици. До известна степен това е така, защото не всеки би могъл да чете да речем “Създания от светлина и мрак”, тъй като познаването на отделните митологии плюс египетската “Книга на мъртвите” е задължително за да се обхване повествованието в цялостен план, независимо от скромния обем. Елитарна с теософска насоченост, така бихме могли да определим фантастиката на Залазни. Като всеки автор и той обаче има отстъпление – написаната в съавторство с Робърт Шекли книга “Донеси ми главата на принца” си е чиста приказка за възрастни. Лесно смилаема е и “Джак от сенките”, където идеите на Залазни са изразени съвсем достъпно.

На другия полюс е Дъглас Адамс, който със своя “Пътеводител на галактическия стопаджия” буквално преобърна света на фантастиката. Социалните сатири, изразени в шеговит и специфичен фантастичен стил винаги са имали много привърженици, но Адамс със своя размах на фантазията превърна “Пътеводителя” в класика в жанра. Започнат като радиопредаване, сатиричния роман печели много фанатични фенове. След издаването си веднага бива преведен на много езици (на български бе издаден в библиотека “Галактика”, за пръв път на части). С лекота Адамс излиза от рамките на специфичния (неразбираем от чужденците) британски хумор и детайлно описва абсурдни ситуации, които разобличават недъзите на съвременното индустриализирано общество – прекалената бумащина между държавните служби, чиновническа некомпетентност и незаинтересованост от съдбата на отделния индивид, бягството от отговорност и прекаленото формализиране. Това са само някои от бичуваните черти. Амалгамата между развихрената фантазия, критикуваните недъзи и сериозните научни познания на автора, превръщат четенето в истинско удовлетворяващо приключение.

Дехуманизацията на обществото, световната икономическа рецесия, поредицата кризи и последните локални войни и засиления международен тероризъм през 90-те години на ХХ век и началото на 21 -ви се отразиха пагубно върху развитието на фантастиката. В световната литература като цяло значими творби излизаха предимно в трилър-варианти – мащабни операции на тайните служби, крупни измами, монополизирането на пазара от мафията или производство и разпространение на фалшифицирани стоки, бяха най-често срещаните теми. Общочовешките ценности и идеали бяха сведени до описание на схематизацията на героите или не присъстваха въобще. Този мрачен период от историята на човечеството изтри от фантастиката (в частност) оптимистичния и добродушен хумор и отлични произведения бяха печатани епизодично. С някои изключения във световната фантастика не се появи нищо значимо. Неслучайно емблема на това десетилетие стана Тери Пратчет. Неговите “Истории от света на диска” стартирали отначало като чиста фентъзи се превърнаха в остра сатира, поставяща под въпрос човешката цивилизация въобще. Освен като последовател и подражател на Адамс, Пратчет обаче сътвори и фентъзи саги, които се отличиха от общата маса със свеж хумор и нестандартност на идеите. Това е трилогията “Масклин” и “Килимените хора”. В “Масклин” Човечеството не е единствената разумна раса на планетата, а съжителства с други хора, които са високи педя и живеят седем пъти по-бързо. Разбира се, гледната точка на повествованието се води от страната на мъниците (наречени номи) и приключенията следват едно след друго, а комичните ситуации са безброй. Номите и хората нямат допирни точки в опитите си за контакт, защото едните живеят много бързо, а другите много бавно, което е предпоставка за тяхното разминаване. За тези книги е характерна известна доза утопичност, защото различната раса хуманоиди мисли и реагира така, както би реагирал човек. Тоест описаното общество на номите е същото като човешкото. Пропуснат аспект е, че живеещите 7 пъти по-бързо “номи” би трябвало да изпитват освен няколкократно по-голям глад от хората, но и същата доза сексуален апетит, което би променило психологическия портрет на индивида, а оттам и на цялото им общество. Според повечето теории човешките дейности могат да се сведат до опростенческия модел: работя за да ям, ям за да живея, размножавам се за да продължа вида, спя, за да почивам за другите три дейности. Незнайно е как би изглеждало едно общество, където сексуалността би доминирала. Повече от очевидно е, че за същество, според чийто размери една бисквита е закуска, обяд и вечеря за два дни, дейност като “работя” би следвало да не съществува в познатия ни вид. Живееща съвместно с човека, такава общност не би имала проблем да се изхранва примерно от кофите за смет, като плъховете, което би довело до дегенерация автоматично. Написаните по-горе редове не омаловажават ни най-малко превъзходната проза на Тери Пратчет, която е своего рода почивка от влудяващата ни действителност.

Не на последно място в съвременната фантастика следва да бъдат отбелязани творбите на Зиновий Юриев. Най-доброто от него преведено на български са романите “Бързи сънища” и “Пълно преобразяване”. Докато в първия до известна степен робува на общия схематизъм (човечеството върви към комунизъм), то втория е значим не само за руската, но и за световната фантастика. Интересна е идеята над схематизма, бленуващ високохуманно (утопично) общество. В дебрите на подсъзнанието, в момент на сън, Юриев открива възможност за телепатия, която би помогнала на човечеството да установи контакт с иноземен разум по-бързо, по-лесно и естествено без изобретяване на сложни съоръжения. Веднага след контакта обаче единия от “свръхгероите” бива убит и повествованието губейки тромавост веднага се превръща в заплетен криминален роман. Разплитането на интригата държи в напрежение читателя до последния миг. “Бързи сънища” и “Пълно преобразяване” (където е прогнозирана компютъризцията на съдебната система, което неминуемо ще се случи и тук) са едни от най-добрите образци на съвременната криминална фантастика.

Лек и приятен за четене е и стила на Лари Нивън, чиято поредица за детектива Джил “Ръката” е класическа “крайм” фантастика. Заплетени ситуации, майсторски построен сюжет и нестандартни идеи отвеждат автора до върха. Неговото творчество като принос за поджанра може да бъде съотнесено към творчеството на Азимов. Определено след “Стоманените пещери” и “Голото слънце” не е издавана криминална фантастика, която да е на нивото на “Смърт в екстаз” от Лари Нивън. Той преработва и теорията за прераждането – според него този процес е непрекъснат (множество прераждания на човешкия дух са упоменати още в митологиите), което не представлява новост. Новост е, че той предлага непрекъсваемостта на процеса да се разглежда с цикличност. Тоест при определени условия преражданията на духа са многократни за малък интервал от време или обратното. В основата на повествованието е поставен Джил, който обладава паранормални свръхспособности (свръхгерой). На мястото на отрязаната му ръка е поставена протеза, която изпълнява всички необходими функции, но героят е развил в съзнанието си “същинска” ръка от енергия, която може да протяга на определено разстояние през всякакви прегради. Независимо от факта, че историите са със строго определена схематичност – всичко се свежда до решаването на заплетения казус чрез свръхспособната “трета” ръка, творчеството на Нивън е безспорно приятно за четене с тази си уникалност.

Препоръчителна литература:
1. ”Франкенщайн или новият Прометей” – М.Шели;
2. ”Обитаемият остров” – Ж.Верн;
3. ”Война на световете” – Уелс;
4. ”Фабрика за абсолют” – Чапек;
5. ”Ариел” – Беляев;
6. ”Бъдеще предварително” – Бредбъри;
7. ”Сирените от Титан” – К.Вонегът;
8. ”Онирофилм” – Л.Алдани;
9. ”Властелинът на пръстените” – Дж.Р.Р.Толкин;
10. ”Пикник край пътя” – А. И Б.Стругацки;
11. ”Недоскоснат отчовешки ръце” – Р.Шекли;
12. ”Юрски парк” – М.Крайтън;
13. ”Мъртва зона” – Ст.Кинг;
14. ”Пътеводител на галактическия стопаджия” – Д.Адамс;
15. “Смърт в екстаз” – Л.Нивън.

-------------------

Още по темата:
Направление фантастика (1): Напътствия към начинаещия
Направление фантастика (2): Фантастиката като извор на идеи от дълбока древност
Направление фантастика  (3): I. Динозаврите
Направление фантастика  (3): II. Златната епоха
Направление фантастика (3): III. “Новата вълна” (“Ню уейв”)
Направление фантастика (3): IV. Съвременни автори
Направление фантастика (3): V. Българска фантастика. Основоположници и Съвремие
Направление фантастика  (4): Окултизмът
Направление фантастика  (5): Основи на гадателските системи и астрология. Мистика
Направление фантастика  (6): Психологически особености на Фантастичното творчество
Направление фантастика  (7): Въображение и реалност. Фантастичен реализъм
Направление фантастика  (8): Кратък речник на ползваните термини

-------------------

 

Етикети: 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите