За водач на новата вълна с счита Джеймс Болард, пишещ предимно еротична фантастика. Типични нейни представители са Андрю Нортън (псевдоним на Алис Нортън), Пол Андерсън (независимо от факта, че публикува от 1947 г.), Майкъл Муркок, Артър Кларк и Фред Саберхаген. Саберхаген, Муркок и Кларк излизат извън рамките на стандартното и като такива заслужават по-голямо внимание...
Творчеството на съвременните автори е противоречиво, също като епохата, в която Човечеството живее. В индустриализираните страни като цяло обществото е в упадък, а в развиващите се царят хаос, анархия и корупция. В “Третия свят” съществуват държави, изградени изцяло на религиозна основа, където промиването на съзнанието на отделния човек върви с пълна пара...
В различни критико-исторически изследвания върху българската литература често се споменава, че в началото на ХХ век “ужасното” и “даболичното” в творчеството на родните писатели не получава развитие. Докато геройски ориентираното общество в САЩ ражда през този период описания на прекрасни светове, завладяващи всичко пионери и супергерои, Европа преживява многочислени военни конфликти и ражда експресионизма и символизма...
Корените на явната катарска ерес и предполагаемите такива на тамплиери, розенкройцери и масони се губят в размирните векове преди разцвета на християнството. Но те проличават още в изначалните учения на гностиците и манихейците, смесили доктрините си с античните философски учения върху щедрата почва на Александрия и Вавилон...
Всички магически обреди – от приготвяне на отвари и талисмани до мрачните церемонии при викането на духове и демони са изградени върху вярването, че съществува “теория на съотношенията”, според която интуитивната аналогия пронизва Всемира и свързва в едно “трите плана”, Духовният, Астралният и Физическият...
Опитите да се опознае “творческото вдъхновение”, “гениалното озарение” или “съзидателния импулс” датират от древни времена. До днес единна и всеобясняваща теория няма и по мое лично мнение не може и да има. Загадката творческа личност представя пред науката значителни трудности, нерешими на сегашния етап от развитието на науката...
Формите на художественото творчество могат да поемат в две главни посоки. Едната е Фантастиката като пряк изказ на приказното творчество, наследило и произлязло от фолклора. Втората е художественият реализъм, който се стреми да отрази правдиво живота или се създава изкуствен такъв...
Да виждаш цветно в сиво-черната действителност около теб е талант. На фона на чернотията с контрастния привкус на агресия и апатия да видиш, че вторникът е зелен, че мама грее в синьо, а очите на петлите – оранжеви, да застелиш с дъга света – това е майстор-художник. И на цялата цветност да сложиш и 99 лимърика – това е вече висш пилотаж.
