Из "Завещана мъдрост. Книга първа" (52-68)

52.

Едно време, когато се създавал света, Господ направил Небето и Земята, с всички растения и животни по нея.

Тогава магарето имало много малка форма, не било като сегашното. Господ нарочно му дал малка форма, за да прекарва тих и спокоен живот.

Като се огледало между всички животни, магарето намерило, че в сравнение с тях било толкова малко, че минавало незабелязано. Затова един ден то се обърнало с молба към своя Създател:

– Господи, моля ти се, дай ми друга форма, по-голяма от тази, да бъда по-забележително. Сега никой не ме вижда, никой не ми обръща внимание. Пък и глас нямам. Дай ми такъв глас, че като отворя устата си, всички да ме чуват.

– Добре, и това може, но ти запита ли се дълбоко в себе си, че ако имаш голяма форма и силен глас, ще бъдеш щастлив, ще тръгнат ли работите ти наред? – запитал Господ.

– Всичко обмислих добре. Ако задоволиш желанието ми, вярвам, че ще бъда щастлив.

– Да бъде според вярата ти!

От този ден магарето придобило такава форма и такъв глас, каквито днес виждаме. Да, но и досега магарето е пословично със своята форма и със своя глас.

Когато работите не стават както трябва, всички казват:

– Магарщина!

– Магарешка работа!

Господ създал магарето както трябва, но като не било доволно от себе си, то внесло корекция в своя живот. Тази корекция именно, това ново положение, което изисквало за себе си, е причина за страданията, които и днес магарето прекарва.

Магарето реве много пъти през деня. Със своя рев то казва на хората:

– Бъдете внимателни, опичайте ума си! Ако не сте доволни от положението, в което се намирате, ще ревете като мене.

“Царският път на душата”

 

53.

Един български свещеник разправя своята опитност със сина си:

“Един ден казвам на сина си:

– Стоянчо, слез долу в мазата да наточиш малко от бъчвата.

– Виж, тате, вино не пия и не искам да го точа. Ако искаш вода, готов съм от планината да ти донеса. Обаче, щом се отнася до вино, кракът си не помествам.

– Бре, особено е станало младото поколение! Не иска да изпълни волята на баща си.

Друг ден му казвам:

– Стоянчо, иди да ми купиш един пакет тютюн.

– Не, тютюн не пуша и не искам да купувам на никого. Ако искаш друго нещо да ти услужа, готов съм на другия край на света да отида. Вино и тютюн обаче не искам да купувам.

Като гледам този ми син, опери се насреща ми, не иска да знае, че съм баща. После си помислих и съзнах, че е прав. Аз уж съм свещеник, а пия вино, пуша тютюн. Не давам добър пример на младите. Вижда се, че син ми е взел правия път.”

Казвам: Който върши волята Божия, той не прави грешки. И този човек е готов да издържи докрай на своето убеждение.

“Царският път на душата”

 

54.

Един мъж се оженил за жена, която цял живот го терзае: не му дава свободно да погледне някъде. Каквото направи, тя все е недоволна от него. Той ходи от стая в стая, пъка, въздиша, трепери от нея, да не каже нещо, което да не й хареса. За него тя представлява желязо, което постоянно го притиска.

По едно време дойде в дома им една приятелка на жената – весела, разположена, цялата къща развеселява. Мъжът се отпусне, разположи се, отдъхне си свободно. Нов тормоз настъпва за него! Защо в присъствие на жена си бил мрачен, недоволен, а в присъствието на приятелката й се развеселявал?

Кой е виновен за това? Кой човек не предпочита златния пръстен пред железния? Къде е престъплението в този случай?

Дайте свобода на човека, ако искате да ви обича.

“Царският път на душата”

 

55.

Един християнин индус описал една своя опитност.

Една вечер той замръкнал в една пещера. На сутринта видял пред входа на пещерата една голяма кобра, свита на кълбо. Трябвало да излезе на работа, но входът бил задръстен от кобрата. Да мине край нея било рисковано, кобрата може да го клъвне и умъртви.

Какво да направи? Да разчита на имунитет в кръвта си – не може – нямал такъв. Той могъл да разчита само на Бога, на своята вяра. Затова се обърнал към Бога с думите:

– Господи, помогни ми да мина край кобрата, без да ме ухапе. Кажи й да се отстрани малко, да мина.

След това той тръгнал към входа. Кобрата го погледнала и внимателно се оттеглила настрана, направила му път да мине.

Всеки не може да мине през кобрата безопасно. Този индус бил истински християнин, със силна вяра в Бога.

“Царският път на душата”

 

56.

Двама американски борци се борили. Един студент гледал как се борят и казал една обидна дума по адрес на един от борците, който се приближил до него, ударил му плесница и го повалил на земята.

Студентът разбрал, че има работа със силен човек, затова станал от земята, без да роптае. Обаче в него се зародило желание да разбере как този борец е развил такава голяма сила и тръгнал след него. В скоро време той влязъл в следите му и разбрал по какъв начин е работил, колко време се е упражнявал, за да се прослави като голям борец.

Десет години работил студентът и когато дошъл до положение да вдига с едната си ръка един кон с кончето му, явил се пред бореца и го запитал:

– Познаваш ли ме кой съм?

– Не те познавам.

Студентът вдигнал бореца във въздуха, обърнал го с главата надолу и пак го поставил на земята. След това му казал:

– Аз съм онзи, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята.

– Признавам те сега за мой учител – отговорил борецът.

“Възможности за щастие”

 

57.

Един проповедник често говорел на слушателите си за любовта и вътрешно я пожелавал да го постигне тя във всичката си цялост, да разбере същността й.

Един ден Любовта го посетила и го обхванала напълно.

В първо време той изпитал приятност от голямото разширяване. Колкото повече време минавало, усещал, че разширяването ставало толкова голямо, до пръсване. Като видял, че не може да издържи на силата и на голямото напрежение на любовта, той легнал по корем на земята, започнал да рита с крака и да се моли на Бога да го освободи от напрежението.

– Разбрах, Господи – казал той, – че не съм готов за великата любов. Доволен съм на малкото, което ми даваш. Друг път няма да искам неща, за които не съм готов.

Велико благо е Любовта, но малцина могат да понасят нейните трептения.

“Възможности за щастие”

 

58.

Един френски селянин, добър и чистосърдечен човек, отишъл в Париж и пожелал да види прочутата черква “Notre Dame”. Като търсил тук, там черквата, видял, че на едно място се събират много хора. Влязъл след тях и спрял, където те спират. Понеже всички си купували билет, и той си купил, като помислил, че с билет се влиза в черквата.

Влязъл в един голям салон и седнал на стола, който му посочили. По едно време видял, че завесата се вдига и няколко души водят разговор помежду си. Той разбрал, че работата се отнася до един крадец, когото обвиняват в кражба. Селянинът видял как крадецът извършил кражбата, но въпреки това не си признавал. Едни го обвинявали, други го защитавали и работата, вместо да се оправи, повече се обърквала.

Възмутен от лъжата на крадеца, селянинът станал от мястото си и се обърнал към публиката:

– Господа, защо мълчите? Защо не кажете истината? Не видяхте ли, че този крадец извърши кражбата пред вас? Аз го видях, когато открадна, а той продължава да се защитава и извинява. Срамота е, господа, да мълчите?

Публиката го изслушала, всички се засмели сърдечно и почнали да му ръкопляскат.

В живота има реални и нереални неща. Човек трябва да ги различава, да знае кои са реални и кои не.

“Възможности за щастие”

 

59.

Преди години един от видните американски проповедници – Шлятър, бил осъден да лежи известно време в затвор.

Той не могъл да излежи определения срок.

Защо? Защото в продължение на няколко месеца само той обърнал много от прислужниците и затворниците към Бога.

Като видели това директорът на затвора заповядал да пуснат проповедника на свобода. Той казал:

– Мястото на този човек не е тук.

“Божият глас”

 

60.

В древността един учен човек бил осъден на смърт. След голяма борба между неговите приятели и неприятели, да го спасят по някакъв начин, най-после съдът решил: Този учен може да бъде помилван при условие да турне на главата си гърне, пълно с мляко и да обиколи града с него, без да излее една капка от млякото. Ако изпълни задачата си добре, животът му ще бъде подарен.

Той изпълнил задачата си точно както разисквали съдиите – капка мляко не разлял.

След това съдиите го запитали:

– Какво видя в града?

– Нищо не видях.

Мисълта му била силно концентрирана. Той мислел само за едно: да обиколи града с гърнето на главата си, без да разлее една капка от млякото и да се върне при ония, в чиито ръце е бил неговият живот.

Това значи концентриране.

Като ученици, вие трябва да държите в ума си своята свещена Божествена идея и с нея да обиколите цял град, без да виждате какво става около вас. Държите ли се здраво за своята свещена идея, вие ще бъдете чужди за дребнавостите на живота. Вие ще минавате и заминавате край тях без да ги виждате.

“Доброто оръжие”

 

61.

В казанлъшко, един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре.

Защо се хванало магарето в мечешкия капан? Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата.

Много мечешки капани има в света, но вместо да се хващат мечки, хващат хора. Защо? Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана.

Астралният свят е пълен с мечешки капани, във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават да не паднат в някой капан.

“Трите живота”

 

62.

Един колар кара въглища, но пътят е малко стръмен, а конят – слаб, не може да поеме височината.

Трима ученика от последния клас на гимназията настигат колата и, като виждат напразните усилия на коня, веднага му се притичват на помощ: оставят книгите си на колата и дават гърба си, да бутат отзад.

Конят направи още едно усилие и поема нагоре.

Доволни, че са могли да помогнат на коня, учениците продължават пътя си, весели и засмени. Това значи благородна и справедлива постъпка.

“Методи на самовъзпитанието”

 

63.

Един летен ден един голям козел се отделил от стадото, като си казал: “Искам да бъда за малко време поне свободен от своя господар”.

Тръгнал той да се разхожда, дигнал глава нагоре, няма кой да го ограничава. Като се разхождал, минал покрай един дълбок трап, дето видял една лисица, която разсъждавала нещо и клатела главата си на една и на друга страна. Козелът я запитал:

– Какво правиш в този трап?

– Дойдох да правя научни изследвания.

– Хубаво ли е там?

– Много е хубаво, хладно, приятно за работа.

– Мога ли и аз да вляза?

– Можеш, добре дошъл! Трапът е широк, има място и за теб, и за мен.

Без да мисли много, козелът скочил в трапа, но лисицата веднага се хвърлила на гърба му и излязла вън, като му казала:

– Сбогом! Сега ще те оставя ти да продължиш моите научни изследвания.

Това се нарича хитрост. Такава е философията на света, с която си служат умните хора. Казват за някого: Умен е този човек! Защо? Защото с хитрост вкарва някого в трапа.

И после, за да излезе вън от трапа, човекът трябва да се моли, да дойде някой да го извади.

Така направил и козелът. До това време той никога не се молел, но като поседял няколко дена в трапа, започнал да се моли, да дойде някой, да го извади. Той казал: “Не направих добре, дето напуснах своя пастир. Тази лисица ме измами да скоча в трапа”.

Обаче, след няколко дена, ловджии погнали лисицата със своите копои и одрали кожата й. Ако тя беше останала в трапа, кожата й щеше да бъде здрава.

“Изново”

 

64.

Още в древни времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения. Този ученик се наричал Мехри-Мехру. Забележителното у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си.

Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание и постоянно държал очите си затворени.

Всички го наричали “слепият светия”, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали “мълчаливият светия, мълчаливият адепт”. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато и услуга да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него.

Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо.

Този ангел се наричал Азреел. Като дошъл на Земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от негови живот. Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на Земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт.

Първият път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си затворени, без да вижда нищо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него и затова дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали “глупавият слепец, който само се удря и пада”.

Едва сега разбрал защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света.

Казват някому:

– Не гледай на света!

– Като имам очи, как да не гледам?

Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните.

Вторият път ангелът се родил ням, за да разбере защо светията бил тъй мълчалив. Третият път се родил глух, за да разбере защо светията бил толкова безчувствен към страданията на хората.

Значи, трябвало Азреел да се въплъти три пъти на Земята, за да разбере защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен.

“Влизане”

 

65.

Един млад момък се оженил за една мома, която постоянно се кичела с жълтици. Като гледал жълтиците, той си мислел, че са от чисто злато и се радвал, че се осигурил.

Какво излязло в края на краищата? Жълтиците били фалшиви.

Земният живот е пълен с фалшиви жълтици. не се женете за мома, която се кичи с фалшиви жълтици, колкото красива и да е тя!

“Опорни точки в живота”

 

66.

Една богата американка, милионерка, се влюбила в един виден американски епископ и пожелала да се ожени за него. Американските епископи имат право да се женят, но някои от тях се посвещават в служене на Бога.

Тя написала едно писмо на епископа със следното съдържание: “Давам на твое разположение сърцето си, ръката си и всичкото си богатство”.

Той и отговорил:

“Уважавам чувствата и разположението ти, но съветвам те да дадеш сърцето си на Бога, ръката си – на онзи, който те обича, а богатството си – на бедните.”

Защо ще дадеш сърцето си на онзи, който няма право на него? Защо ще дадеш ръката си онзи, който не те обича? Защо ще дадеш богатството си на онзи, който няма нужда от него?

Помагайте на онези, които ви обичат и които имат нужда от вас – на растенията и на животните, които работят за вас. Те ще направят за вас това, което вие не можете да направите, и вие щ е направите за тях това, което те не могат да направят за себе си.

“Опорни точки в живота”

 

67.

Един англичанин, милионер, влязъл в подземието, където били съкровищата му, да преброи златото си и да му се порадва. По невнимание, вратата на подземието се заключила отвън и той останал в подземието при парите си. Никой не знаел къде е. Но и той нямал възможност да съобщи на някого, да дойдат отвън да го отключат.

Като наближила смъртта, той написал на едно листче: “Ако някой би ми донесъл парче хляб, ще дам половината си богатство.”

Защо умря този милионер? – Защото не беше готов да даде цялото си богатство. И пред смъртта си той не беше готов да пожертва цялото си богатство.

Помнете: Една дума на Божествената любов струва повече от всичко, което човек има. Бъдете готови да дадете всичко за една дума на Божествената любов!

“Опорни точки в живота”

 

68.

Сега ще ви приведа един мит от новите времена, от 20-ти век.

Един ангел слушал да се говори за хората на Земята, за тяхната култура и наука, и решил да слезе между тях, да види големите им научни постижения.

Като слязъл между хората, веднага се натъкнал на един учен с чанта в ръка, който отивал да прави научни изследвания. Той се приближил до него и тръгнали двамата да правят научни постижения.

– Къде отиваш? – запитал го ангелът.

– По научни работи. А ти?

– Да се запозная с хората.

– Ти знаеш ли какви постижения имаме в областта на астрономията, математиката и физиката? Знаеш ли колко придобивки има сегашната наука?

– Не зная, сега ще разбера. Какво носиш в чантата си?

– Инструменти и храна. Къде е твоята чанта?

– Аз не нося чанта, пътувам с празни ръце.

Спрели се те на едно красиво място в природата да си починат. Ученият отворил чантата си, но останал изненадан – чантата му се оказала празна. Ангелът го запитал:

– Къде са инструментите и храната ти?

– Взел ги е някой. Между нас се намират хора, които обичат да крадат.

– Като си заспал, те извадили всичко от чантата. Не остава нищо друго, освен да отидем в гората и там да намерим крадеца.

Двамата отишли в гората. Ангелът казал на учения как да вика, за да му се върне чантата. След малко погледнали в чантата и видели, че всичко си е на мястото.

Като се нахранили и починали, те пак се разходили, разговаряли върху различни научни изследвания. Като се уморили, легнали да си починат.

По едно време ученият се събудил, искал да стане, но не могъл – бил окован във вериги.

– Какво стана с тебе? Кой те окова?

– Между нас има хора, които обират и оковават, когато видят, че някой спи.

– Опитай се да се освободиш от оковите.

– Не мога.

– Тогава остани ти тук с лице към земята, а аз ще отида в гората, да намеря този човек.

Ангелът отишъл в гората, извикал няколко пъти, духнал във въздуха и срещнал човека, който оковал учения.

Така оковите паднали от краката на учения.

Казвам: И вашето знание е като на този учен, свършил четири факултета. С такова знание всеки може да ви обере и окове във вериги.

“Новата мисъл”