Не плачи, генерале

Не плачи, генерале

Не плачи, генерале. Не ти търся вина.
Не плачи, че кръвта ми изтича.
На война се умира като на война –
героично.

Поседни, генерале. Под шрапнелния дъжд
поседни, да ми кажеш сбогом.
Аз съм само войник, но ръката ми дръж,
ради Бога.

Погледни, Генерале, горе светят звезди.
Даже пушечен дим не ги скрива.
В мойто село звездите и след трети петли
не заспиват.

Ако ти, Генерале, оцелееш след днес,
да отидеш, че там е красиво –
имам къща със двор, две череши, навес
до сливата.

Ще те срещнат добре – мама прави кравай
и най-вкусната каша с пръжки.
Ех, бих хапнал сега, но зает съм да мра
по мъжки.

И носи, Генерале, на жена ми хабер
да ме жали най-много година.
Тя е млада, а времето няма да спре –
ще й мине.

Да се вземе със друг, че е малък сина,
ще му трябва от мъж да се учи.
И не може да вехне цял живот все сама –
като куче.

А сега, Генерале, ме пусни и върви.
Има други души за оплакване.
Ето, виж, тая рана даже спря да кърви –
ще почакам.

Не скърби, Генерале, време няма за жал.
Има време за малко утеха.
Днес съм жив, а до утре ще стана на кал
во века.

-----------------------

Из "Anamnesis morbi", Бургас, 2014.