Е-списание

Приказките. Родени преди хилядолетия сред хората, продължават да живеят, и ще живеят. Измислици, съчетали в себе си мъдрост, вълшебства, чудеса и поучения. Вълнуващи истории със затрогващ и прочувствен финал. С приказките децата забравят за лудориите си, за да заобиколят сладкодумните разказвачи. Притихват и слушат с жив интерес – за принцеси, магьосници, великани; предметите оживяват...

Познах те, любов –
така търсена, зована, мечтана.
Нищо, че вън не си толкова лъскава
и да е кожата ти леко раздрана.

Това, което ни е карало да се чувстваме горди и щастливи хора, дори и в най-унизителните и мрачни робски времена, е красотата на нашата родна земя. Този възторг, опиянение и вяра в нетленността на хубостта й, в това, че дори, когато телата ни станат на прах, а по костите ни свирят ветровете, ще остане нещо прекрасно и вечно, блика в самата ни същност...

Всеки човек със съвест и сърце, когато изследва и анализира процесите в нашето смутно и тъмно време, с тревога разобличава разюзданата престъпност на властниците, предателството, безгръбначното чиновничество и ужасната пропаст на нехуманната, чудовищна мизерия. Аз няма да говоря за тези неща. Правят го достатъчно умни и достойни хора – икономисти, журналисти и историци, които разбират много по-дълбоко от мен процесите на разрухата и хаоса в нашата държавност.