“"Гласът на сърцето” – отражение на нежен вътрешен свят

Поетичната книга “Гласът на сърцето” на младата бургаска авторка с крехко замечтано излъчване на човек, който живее на “ръба” на реалното и невидимото – Сийка Костадинова, е едно ненатрапливо проникване в дълбините на познанието за същината на живота, такова, до което само просветените души могат да достигнат. Сийка Костадинова следва своя вътрешен подтик, вървейки по пътя на духовното прозрение, пречистване и израстване. Нейното веруй е да живее чрез Любовта, чрез нейната всепоглъщата сила. Любовта води поетесата с отворени сетива към цялата гама красиви вибрации на многозвучния свят до едно смело пристъпване към
“Ритуал,
древен –
нужен
на Душите,
търсещи
Истината”…

“Гласът на сърцето” е книга, която действително се чете на един дъх, както е доверил и актьорът Христо Дерменджиев в предговора към стихосбирката на Сийка Костадинова. Книгата, която импонира с притегателната сила на споделеното тайнство най-вече на женската аудитория. Но не само дамите, несъмнено дарени от природата с по-отворени сетива за досег с нежно-съзерцателния пулс на вътрешния свят, имат привилегията да се слеят с ритъма на книгата. Тя е като едно предизвикателство към тези, които са достигнали до първоизвора за смисъла на съществуванието – а именно да се слеят с безусловно най-обоснованата причина да се раждаме, израстваме, борим, творим и страдаме – неподправената, истинска човешка обич. Онази обич, която се проявява навсякъде около нас – в нежно докосване между двама, преоткрили света чрез очите на влюбените; в сълза, предизвикана от съпричастие към чуждата болка; в посвещаване на справедлива кауза… Разнозначни, почти неизброими са различните форми на живот на най-святото човешко чувство, което Сийка Костадинова успява да вплете като неотменна нишка, определяща идейната поанта на нейното творчество. Стиховете на поетесата са далеч от елитарната претенциозност и търсенето на превдофилософска тенденция на отричане и гравитиране около песимистични нагласи. Трудно, почти невъзможно е във време на девалвация на ценностите един творец да остане верен на своя оптимистично настроен “вътрешен компас”. Но за щастие съществуват творци, които устояват на това предизвикателство. Това доказва по ненатрапчив начин и Сийка Костадинова:
Възраждам се
за Новия ден.
И пак нежна утре
ще бъда,
тръпнеща
от Любов.

С внеотдайността, типична за женската природа, младата поетеса пристъпва към “душата ранена”, водена от вътрешния подтик на благородната си същност:
С Усмивка
да блесне
лицето – страха
надживяло.

За Сийка Костадинова протегнатата приятелска ръка е онази свещена вибрация, която
… само за миг
чрез жест на Приятел
отново съм цяла в Света.

Взаимопроникване в две същности, цялостно усещане за сливане на равнището на духовното познание и прозрението, което влюбените носят като благословия, поетесата отразява цялата бушуваща сила на чувството чрез малко думи, които обаче носят силен заряд и звучат като елемент на свещенодействие:
Искам да създам
за теб пътека,
по която невидимото
да откриваш.
С мисъл-мост
да те проводя
до дълбините
на Сърцето.

Младата авторка е избрала своя път. Макар и труден, той е Верният за нея. За тези, които се вслушат в “гласа на сърцето си”, търсейки истината за себе си, остава предизвикателството да загърбят склонността към черногледство и да комуникират със заобикалящия ни свят добронамерено и с оптимистична нагласа.

---------------------

Публ. във в. “Компас”, 4 август 2004 г.