Из "Завещана мъдрост. Книга първа" (1-17)

Дата: 
четвъртък, 23 October, 2014
Категория: 

1.

Една американка боледувала дванадесет години, вследствие на което станала инвалид. Тя чела в една медицинска книга, че човек може да се лекува с вяра и мисъл. Тя веднага скочила от леглото си и казала:

– И аз мога да приложа вярата си. В името на Господа Иисуса Христа, ставам от леглото.

Както казала, така и направила. Като я видял вън от леглото, мъжът й се почудил, какво е станало с нея.

Когато влезе в човешката мисъл, Любовта върши чудеса.

“Степени на съзнанието”

 

2.

Един ученик отишъл при своя приятел – индус и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал:

– Иди в близката гора, там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил.

Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу. Третият обаче не забелязал, че го е ударил някой. Той продължил размишлението си без да каже дума.

Ученикът разправил своята опитност на учителя си и очаквал обяснение защо и тримата постъпили по три различни начина.

Учителят отговорил:

– Първият живее по Мойсеевия закон – око за око, зъб за зъб. Вторият живее в спасението, по стар навик той вдигнал ръката си да приложи Мойсеевия закон, но веднага си спомнил, че живее в спасението и свалил ръката си. Третия живее в Любовта.

“Трите живота”

 

3.

Един учител от казанлъшките села, това се случило през Балканската война, във време на отстъпление, изгубил частта си и попаднал в една пещера, където прекарал няколко дни без хапка хляб.

Обезсърчен и отчаян, той започнал да се моли:

– Господи, слушал съм за тебе, че си силен, че помагаш в безизходни моменти в живота. Ето, аз съм в такова положение, никой не може да ми помогне, ще умра гладен. Помогни ми Ти! Докажи ми Твоето съществувание!

Не се минало и половин час от молитвата му, когато той съзрял отдалеч една костенурка с парче хляб между краката си. Влачи хляба и се отправя точно към пещерата. Като стигнала до входа на пещерата, тя оставила хляба и продължила пътя си.

“Влизане”

 

4.

Една стара негърка, християнка, като изпаднала в тежки условия на живота, пожелала да си замине.

Всяка вечер се молела на Бога да изпрати някой ангел да й вземе душата. Тя виждала, че няма кой да я обича, нямала нийде никого близък и животът й се обезсмислил.

Един студент, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил да й устрои една шега. Той съобщил това на един свой другар и решили заедно да устроят шегата. Единият от тях се преобразил на Архангел Михаил с нож в ръка, а другият го придружавал.

Отишли до колибата й и почукали:

– Кой там?

– Архангел Михаил. Бог чу молбата ти и ме праща да взема душата ти.

– Кажи му, че бабата я няма.

“Влизане”

 

5.

Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа.

Този прокажен се наричал Хазардан. Един ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото Учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си.

В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения.

Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, запитал го:

– Човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен, и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш.

Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения.

“Чудно нещо – си казал прокаженият, – какъв неразумен човек. Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази.”

Христос се върнал пак в Йерусалим между учениците си.

Като го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: “Ето, нашият Учител пак е срещнал някой беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани”. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните.

Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града. Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови, чисти дрехи и си казал: “Навярно този човек трябва да е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедни хора, а след това си купува нови и се преоблича. По този начин може би той иска да се прочуе”.

Питам: права ли е философията на този прокажен човек? – Не е права. Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора. Каквото добро и да им направите, те все ще му турят някаква качулка. И най-хубавото чувство да отправите към някого, той пак ще си го обясни по своему, все ще му тури някаква качулка.

“Влизане”

 

6.

Ще ви приведа един пример, от който ще видите, че онези, които имат вяра, всякога се спасяват.

Около двеста-триста души офицери били осъдени от болшевиките на смъртно наказание. Отиват при един от тях. Питат го:

– Вярваш ли в Бога?

– Не вярвам.

Теглят му куршума, убиват го.

Отиват при втори, при трети, при четвърти и все ги питат:

– Вярваш ли в Бога?

– Не вярвам.

Най-после запитват един от тях:

– Ами ти вярваш ли в Бога?

– Да, вярвам – и се прекръства.

Най-после намерил се един да вярва в Бога.

– Хайде навън, не заслужаваш да те убием.

Пущат го на свобода.

Защо?

Господ нашепва на този, който убива: “Пусни този, той е мой човек! Този човек вярва в своето разумно сърце, слуша своя вътрешен глас”.

“Общ окултен клас”

 

7.

Една млада, красива мома се явила при Господа с молба да й даде нещо, с което да се прослави в света. Господ чул молбата й и я превърнал в дрянова пръчка.

Един учител видял тази пръчка и я взел, с цел да наказва немирните ученици. Като я вдигал и слагал върху гърбовете на непослушните ученици, красивата мома останала недоволна от службата, в която била впрегната и отишла при Бога да се оплаче.

Бог й казал:

– Сега ще те направя лескова пръчка.

Намерил я един добър капелмайстор и я взел, да му служи при дирижиране. В скоро време капелмайсторът се прочул по цял свят, всички говорели за неговите успехи.

Това задоволило и младата мома, която благодарила на Бога, че я направил лескова пръчка.

“Опорни точки в живота”

 

8.

В миналия век един от видните американски проповедници Мууди често държал съживителни събрания на открито. Един ден минавала край събранието една знатна богата госпожа на файтон и решила да спре за момент да чуе какво говори този “празнословец” проповедник.

Като я видял, Мууди прекъснал проповедта си и се обърнал към събранието със следните думи:

– В този момент продавам душата на еди коя си госпожа. Какво дава светът за нея? И какво дава Христос за душата й?

След това той започнал да изрежда какво дава светът за една душа и какво дава Христос.

Като чула какво дава Христос за душата й, тя веднага слязла от файтона си, приближила се към проповедника и казала:

– От днес ставам християнка.

“Опорни точки в живота”

 

9.

Един от древните учители на мъдростта изпратил един свой ученик в света да се учи. Ученикът искал в скоро време да се прослави и затова решил да лекува болни. На слепи отварял очите, на глухи – ушите, сакати проходвали.

Наистина, в скоро време той се прочул, но и на големи изненади се натъкнал. Всички, които излекувал, почнали да го бият, да го гонят, за да напусне царството им.

Те си казали: “Този човек ще иска пари, задето ни излекува. За да се освободим от него, трябва да го прогоним”.

Ученикът се принудил да избяга и се върнал при Учителя си да се оплаче как, вместо благодарност, всички му отговорили с черна неблагодарност. Коя е причината за противоречието, на което се натъкнал?

Учителят го изслушал и след това му отговорил:

– Грешката е в тебе. Преди да отваряш очите на слепите, ти трябва да ги научиш да обичат светлината. Преди да отвориш ушите на глухите, трябваше да ги научиш да обичат звука; преди да лекуваш краката на хората, трябваше да ги научиш да обичат движението и да знаят как да ходят.

“Опорни точки в живота”

 

10.

Един светия тръгнал за Небето да се срещне с Господа, да му даде отчет за делата си.

На пътя срещнал един богат човек, който го запитал къде отива.

– При Господа.

– Моля ти се, кажи му, че ми дотегна богатството, искам да се освободя от него. Ако не ме освободи, ще сляза в дъното на Ада и ще се погубя.

По-нататък светията видял един гол човек, заровен в пясъка.

– Какво правиш тук? – запитал го той.

– Какво правя? Лежа и оплаквам положението си. Дотегнта ми тази сиромашия. Ти си свят човек, кажи, моля ти се, на Господа, да ме освободи от сиромашията и от тази голота.

Светията отишъл пред Господа. Свършил работата си и на връщане пак минал по същия път.

Първо видял сиромаха, а после богатия.

Той казал на сиромаха:

– Бог те съветва да благодариш за сиромашията и за голотата, в която се намираш. Само чрез благодарността ще се освободиш от сиромашията.

– Това е невъзможно! – отговорил сиромахът.

– Щом не можеш да благодариш за сиромашията, тя никога няма да те напусне.

После светията минал покрай богатия и му казал:

– За да се освободиш от богатството, Бог те съветва да роптаеш, да проявиш недоволство, че си богат.

– Това е невъзможно! – отговорил богатият.

– Щом е невъзможно, ще носиш богатството си и ще пъшкаш под неговия тормоз.

“Опорни точки в живота”

 

11.

В дома на едного, който минавал за набожен, дошъл един мъдрец, добър гадател. Набожният не разбрал какъв човек е влязъл в дома му, защото мъдрецът бил скромно облечен, като обикновен човек.

Като поседял малко, мъдрецът казал:

– Дай ми Библията си да ти предскажа нещо.

Взел той Библията и написал с пръст, вън на корицата, думата “Любов”.

Съдържателна е тази дума, но мъдрецът обърнал внимание на друго нещо. Как може да пише човек с пръст върху една книга и написаното да се чете, ако тази книга не е прашасала?

След това мъдрецът запитал домакина:

– Четете ли Библията?

– Да си кажа истината, повече от десет години не съм я чел.

Мъдрецът отговорил:

– Ти притежаваш едно богатство, което не знаеш как да използваш. Ако го беше използвал, ти щеше да разбереш смисъла на думата, която написах върху корицата на Библията.

“Опорни точки в живота”

 

12.

Един млад момък се спрял пред един извор да пие вода. Пред него се приближила една стара жена, уморена, запъхтяна.

– Бабо, откъде идеш? – запитал я момъкът.

– Отдалеч, синко, много съм уморена, много е патила главата ми.

– Седни, бабо, да си поприказваме.

Седнала бабата при извора и разказала своята истария.

– Как ти е името, бабо?

Вместо да каже името си, бабата свалила маската от лицето си и бързо се отдалечила с думите:

– Млади човече, ако не искаш да остаряваш, търси Бога, да го видиш и познаеш.

Голяма била изненадата на момъка: вместо образа на бабата, видял млада, красива мома.

Той запомнил лицето й, но запомнил и думите й.

“Опорни точки в живота”

 

13.

Един светия си въобразил, че постигнал всичко, че се е повдигнал много и нямал вече работа на земята, затова отишъл в другия свят.

Щом влязъл там, срещнал един ангел и започнал да му разправя какво правил на земята.

Ангелът му казал:

– Понеже си свършил работата си на земята, ще останеш тук да си почиваш в пълно мълчание. Тук всички са заети, никой не е свободен да се разправя с тебе.

Светията седял без работа в мълчание известно време и започнал да мисли: “Какво да правя тук? Работа нямам, прекарвам само в мълчание, отегчих се”.

В това време един от жителите на земята се приближил при него и му казал:

– Слез на земята между хората, които се нуждаят от помощ. Разкажи им как си работил, какво си постигнал и какво си видял на този свят. Кажи им, че съществата в този свят живеят в любов и хармония помежду си, че всички работят за общото: тук няма зло, няма никакви престъпления.

“Опорни точки в живота”

 

14.

Христос и Петър вървели заедно и се разговаряли. Христос видял едно петало и казал на Петра да го вземе.

– Учителю, не ни трябва това петало. Кой ще се навежда на земята да го взима?

Христос се навел и взел петалото.

След известно време те срещнали на пътя си човек, който продава череши. Христос съобразил, че може да даде петалото за череши. След това взел черешите и продължил пътя си, като от време на време пускал по една череша на земята. Петър се навеждал, взимал черешата и я изяждал.

Тогава Христос му казал:

– Петре, ти цениш благото, което излезе от петалото, а самото петало не цениш.

“Опорни точки в живота”

 

15. Един американец, свършил богословски факултет, отишъл в чифлика на богаташ милионер, там да проповядва Божието слово.

След шестмесечна усилена работа богословът решил да напусне чифлика. Явил се при чифликчията да се сбогува. Последният благодарил и му дал половин долар възнаграждение за цялата работа.

Проповедникът погледнал парите и си помислил: “За какво по-напред ще ми послужат, за кола ли, за билет ли?”

Ще кажете, че чифликчията бил голям скъперник? Не, той искал да каже на богослова, че всичкото му знание струва половин долар.

“Събуждане”

 

16.

В един малък американски град изпращали всяка година нов проповедник.

В града имало един човек, който бил голям безверник и на края на годината набивал проповедника, да го накара да мисли какво говори. Той му казвал:

– Няма защо да заблуждаваш хората.

Проповедникът бивал принуден да се върне, откъдето е дошъл, или с пукната глава, или със счупена ръка.

Никой не се съгласявал да отиде в този град да проповядва.

Един ден епископът събрал всички проповедници от енорията си, да види кой е готов да отиде в този град. Никой не се решавал.

Епископът отправял молбата си към този, към онзи, но всички отказвали. Най-после един млад, снажен и здрав човек се съгласил да отиде в определения град.

Какво направил той?

Още с пристигането си разбрал от гражданите кой е героят, който биел проповедниците и си казал: “Вместо да чакам той да ме бие, аз ще го набия пръв”. Причакал го един неделен ден на пътя, хванал го, вързал му ръцете и краката, и го набил добре. След това го закарал на събранието, сложил го близо до амвона и свободно си проповядвал.

Героят слушал проповедта, харесала му и се обърнал към Бога.

“Събуждане”

 

17.

В древността живял един разумен и добър цар, но поданиците му били неразумни и скъперници. Те нямали любов помежду си.

Като разумен, царят не морализирал, но им говорел със символи.

На главния площад в столицата той направил една голяма чешма, с малък кран: водата била изобилна, но текла по малко, понеже кранът бил тесен.

Като се събирали на чешмата да наливат вода, гражданите постоянно критикували царя си. Те казвали:

– Не е умен нашият цар. При такава силна и буйна вода, сложил толкова малък кран на чешмата, едва наливаме съдовете си. Защо направил такава грешка?

Царят чувал протеста на поданиците си, но мълчал.

След смъртта му дошъл неговият син. Първата му работа била да сложи по-голям и широк кран на чешмата, да тече повече вода. Гражданите били доволни от тази промяна и запитали новия си цар защо баща му ги измъчвал толкова години с тесния и малък кран на чешмата. Царят им отговорил:

– Баща ми взе модел от вашите сърца. Колкото сърцата ви са пускали, толкова и кранът е пускал. Днес сърцата ви станаха по-широки, и кранът се разшири. Третият цар, който ще дойде след мен, ще направи още по-голям и широк кран, в зависимост от вашите сърца.

“Възможности за щастие”

-----------------

Учителя Петър Дънов. "Завещана мъдрост. Книга първа", Бургас, 2014.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите