Писмо преди потопа

Писмо преди потопа

Кокошката със златните яйца
                           я няма.
Захвърлени,
                  потънаха в моретата
слънцата на човека.
Разтворени в солената вода
в лодки се извиха за потопа.
Побраха само думите,
                които ни спасяват,
добрия сън,
               във който ме целуваш,
сламената шапка, все засмяна,
и папагала, помнещ слънцето.

         Готови сме за най-абсурдните посоки,
         но по-далеч от обитаемото.
         Преди великото душепречистване
         по-голи сме от райски нелюбимци.      

          Ще доближим глави да се опазим,
          ще се опарим
                                от очите си,
                                    побрали,
           звезден блясък
                                  и животински вой.
                  Разкъсани,
ще станем
             отговорът и въпросът,
                              тревата и пръстта,
                                усмивката и болката...
Началото
           след
                 края,
узряващо отново от любов.
Яйцето и кокошката
                  със сребърни яйца.