Кинообразование и литературно обучение

Кинообразование и литературно обучение
Научна монография
Рецензенти: проф. д-р Румяна Папанчева, доц. д-р Райна Захариева

---------------

Книгата е предназначена за студенти от педагогическите специалности, които изучават академични дисциплини, свързани с естетическия цикъл. Тя изгражда у тях култура на възприятие на кинообраза, като разкрива възможностите за прилагане на знания от историята и теорията на киното в литературното обучение.

В изследването, освен систематични проучвания, се отстояват авторски позиции, отразени в публикации, свързани с научноизследователски проект „Естетически и образователни проекции на кинодидактиката“, реализиран през 2017 – 2018 година от международен колектив, състоящ се от учени, докторанти и студенти.

---------------

Тесните връзки между литературата и киното, зародили се още с появата на седмото изкуство, не са изненада за никого. Те се формират през първите десетилетия на миналия век, обогатяват се и се развиват през 50-те – 60-години, за да се трансформират с превръщането на част от киноаудиторията в телевизионна.

Макар и предназначена за лекционен курс по съответна академична дисциплина, книгата има по-широк адресат – педагози, дейци на културата и изкуството, родители... Чрез нея авторката търси отговор на редица въпроси:

– каква е връзката между кино и училище през различни исторически периоди, къде са техните пресечни точки и разминавания;

– как се появява и развива българското кино, неговата съизмеримост с европейското и световното;

– как учебното, документалното, анимационното и игралното кино могат да се превърнат в катализатори на учебния процес, да допринесат за литературното обучение на деца, ученици и студенти;

– какъв методически инструментариум е приложим при изграждане на взаимоотношенията между киното и литературата.

Книгата има за цел да въведе в научно обращение един позабравен естетически феномен – кинопедагогиката, да отдаде дължимото на кинообразованието и реализирането му чрез средствата на кинодидактиката; да потърси мястото им в глобалното медиаобразование, като съхрани тяхната уникалност и специфика в условията на българската национална менталност.

Още с появата му в България киното е натоварено с определени социални роли – най-вече като средство за подпомагане на бедните и онеправданите.

Първата статия в периодичния печат, в която е третиран този проблем, с основание се счита от Петър Кърджилов за начало на българската киножурналистика. Тя е поместена в списание „Женский свят“ през 1897 година – годината на появата на кинематографа в България. Нейната авторка С. А. Ризова дава в статията си „Подпомаганье сиромасите“ предложения за различни благотворителни инициативи, сред които и използване на киното:

„... наумих да препоръчам на всичките, които имат капка човешко чувство и желаят да помогнът на сиромасите – фонографически концерти, Кинетоматографически или с Магически фенер представления“. Малко по-нататък тя продължава: „Кинематограф Ви представлява всякакви опери, събития (като коронации, царски посещения и др. такива) и разни циркове, и прочути акробати. Магическият фенер служи за същото, но той се придружава с скасчик, сир[еч] с говорител, който обяснява значението на картините и което според мен е по-добро, па и за джеба е по-добре, защото е по-ефтин. Най-уместно и весело е фонограф и Магически фенер: единия свири и пее, втория представлява.“

Правописните и стилистични норми са неиздържани, архаични, но текстът не внушава закостеняло светоусещане. Киното не е просто проводник на каузи – то самото е кауза по отношение на редица образователни стратегии:

– въвеждане на ярки патриотични образи като примери за нравствено възпитание;

– изграждане на приемливи социални модели на поведение;

– формиране на личностни добродетели като родолюбие, стремеж към индивидуална и национална свобода, уважение към труда и таланта.

То благородно се конкурира с литературата, която има същата мисия. Търсенето на пресечни точки между кинообразованието и литературното обучение е причина за написването на тази книга с убеждението, че тя ще обогати стратегическия им инструментариум и перспективи.

Авторката изказва сърдечна благодарност на университетските преподаватели, докторантите, студентите и педагозите, които активно подпомагаха творческия процес около създаването на научно-методическия труд.

Авторът

---------------