В развитието на първото българско читалище в Несебър се открояват три етапа и те са отразени в наименованията му и тяхната промяна:
– от 1905 до 1942 година то се нарича “Четец“;
– през 1942 – 1953 година носи името “Отец Паисий“;
– през 1953 година е кръстено на местната антифашистка Яна Лъскова.
Събраната фактология и нейният културно-исторически анализ позволяват да направим следните изводи:
Читалище “Яна Лъскова – 1905“ в Несебър се вписва както в културната, така и в просветната политика на българската държава, независимо от промените в политическия климат на страната в рамките на сто и двадесет години. То води с мирни средства борба за българската национална кауза, като привлича към нея и преселниците от Одринска Тракия и Егейска Македония.
В създаването и укрепването му вземат участие най-видните жители на града: управници, учители, юристи, музиканти и техните семейства. Броят на жените често превишава броя на мъжете, участващи в отделните самодейни прояви. Тъй като жените формират модели за семейно възпитание, членовете на техните семейства също се приобщават към читалищното дело.
Читалището формира светогледа и ранната професионална ориентация на поколения деца и ученици, които по-късно продължават да предават любовта към знанието като духовно завещание на собствените си наследници.
------------
Книгата се издава във връзка с честването на юбилея на читалище “Яна Лъскова – 1905“ в гр. Несебър, основано преди 120 години. В нея в хронологичен план и с документални подробности са отразени създаването, развитието и укрепването на едно културно учреждение, което се превръща в институция и крепител на духовността.
Авторът изказва своята благодарност на Окръжен държавен архив – Бургас, на д-р Радостина Василева от Окръжна библиотека “П. К. Яворов“ – Бургас, на госпожа Стоянка Димова – уредник в музей “Старинен Несебър“, на екипа на НЧ “Яна Лъскова – 1905“ Несебър и на ръководителите на различните действащи към него формации за предоставените справочни материали и документи.
------------