История на учебното дело в Бургас, 1878-1944 г.

Новите образователни цели на българското училище в началото на XXI век имат своите исторически основания, които се откриват  в пътя, извървян от българските просветни дейци от Освобождението до наши дни; в спецификата на регионалното и съчетаването му с националното; в преплитането на индивидуални съдби със значими за отделната личност и обществото събития.

Развитието на образователното дело в Бургас  е част от историята на морския град, в която щафетата в просветното законодателство се предава последователно на Източна Румелия, Княжество и Царство България. Тук е налице  интересно съжителство на местната интелигенция с многоезичен конгломерат от хора от различни етноси и нации, различен образователен ценз и разбирания за ролята на образованието в живота на човека. Не трябва да се омаловажава и притегателната сила на  това място, което се превръща в своеобразен кръстопът за личности и цели фамилии, някои от които завинаги свързват живота си с него.

В  книгата на базата на проучване на архивни материали, летописни книги, биографични очерци, мемоарни разкази, е извършен историко-педагогически анализ на развитието на учебното дело в Бургас от Освобождението до 1944 година – направена е неговата периодизация, откроени са доминиращите образователни структури в даден хронологичен отрязък, акцентира се върху ролята на педагогическите колегии и приноса на отделни личности в тях не само за образованието, но и за регионалния, и за националния културен живот. Въпреки че в нея основно място е отделено на българските училища, не са подминати училищата на етносите (гръцко, арменско, еврейско, турско) и чуждите училища в Бургас (френско, немско, руско, италианско). Те са част от тази история и сме длъжни да възкресим спомена за тях, защото игнорирането им в продължение на десетилетия в името на криворазбран патриотизъм  доведе до образователен шовинизъм, който е пречка по пътя към обединена Европа. При оценката на хора и събития  се ръководим не от политически пристрастия, а от реалния принос на онези просветни труженици, които в невръстните ученици са съзирали бъдещите граждани, в тесните сгради под наем – просторните държавни училища, в местната индустрия и търговия – силата, която ще преобрази Бургас и ще го превърне в безспорен културен и образователен център.

Книгата не би могла да бъде написана, ако не беше жива паметта на потомците на тези достойни хора – Е. Златарова, М. Екзархова, И. Атанасов, Д. Белопитов, Н. Попов, С. Парцалева, както и на някогашните ученици от бургаските училища – арх. Д. Герганова, Т. Рачев, д-р Б. Панайотов, д-р С. Асса, д-р М. С. Мелконян, Ц. Хълтъкова, Е. Мануелян; В. Асса; отзивчивостта на семейство Керемидчиеви с моралната им подкрепа и достъпа до архива на Янко Керемидчиев.

На всички тях – сърдечна благодарност!

Авторката