Поезия

Ще ти разкажа някога

преди 4 години 8 months

Ще ти разкажа някога... Ще ти разкажа.
Сега ми се мълчи
в дълбокото на тъмните
ми сънища.

Сбогуване с август

преди 4 години 8 months

И август иска още да остане
и ще остане винаги при нас,
и ще живее той като предание,
запомнено със името Бургас.

Коя съм аз?

преди 4 години 8 months

Коя съм аз? Която и да е.
Една идея, въплътена в стих.
Жена, Луна, снежинка и дете.
Търкулната звезда във здрача тих...

Моят свят

преди 4 години 8 months

Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене.
С много рафтчета с книги и с много въпроси.
В моя свят няма нищо особено денем...
През нощта е вълшебен – и преброждам го боса...

Вселената уши ми дреха

преди 4 години 8 months

селената уши ми дреха – с много джобчета,
и каза да си прибера мечтите.
Прибрах отпървом сребърните копчета,
от които са се раждали звездите.

Жена

преди 4 години 8 months

Така ме нареди Животът
(и беше благосклонен при това)
да бъда рай по пътя към голгота
съществително с подробности. Жена.

Душата ми е скитница...

преди 4 години 8 months

Душата ми е скитница... Къде ли е скиторила?
Навярно е преброждала пътеките към теб?!?
Броила си е стъпките, от тук до там, безбройни,
и твърдо е вървяла, и винаги напред...

България

преди 4 години 8 months

Какво си ти? Прашинка и безкрайност.
Земя. Огнище. Обич. И небе.
Светът е необятен по случайност.
Но в този свят, аз имам само теб...

Писмо до татко

преди 4 години 8 months

Знаеш ли... Все бързах да съм голяма.
Да прескачам годините, да порасна.
А пък ти – хванал ръката ми само
бавно, полекичка, ме научи на щастие...

Промъква се надеждата

преди 4 години 8 months

Промъква се надеждата, която
е всеки божи път една и съща:
откривам се във стъпките на лятото,
и винаги към себе си се връщам...

Страници