Поезия

Четири години преди края

Димана Иванова 28 февруари 2026

Четири години преди края

Никога не си обичал да пътуваш
за никъде.
Обичаше дома,
а лятото винаги ме чакаше –
на пейката, под астмата,
замислен, с цигара в ръката.
Винаги ме изпращаше до външната врата,
прегръщаше ме и заключваше.
Така – винаги, до третата година преди края…
когато дойдох с внучето ти – Теодор,
стисках ръчичката му като надежда, но
ти едва се подаде от вътрешната врата.
Краката ти – две скоби, като в затвор
държаха стойността на живота ти –
уравнение без решение.
Цял живот беше решавал и обяснявал
на студентите толкова уравнения,
а твоето застинало е без отговор.
Две години преди края – влязохме в къщата.
Намерих те легнал, като че победен.
Внукът ти притихна в мълчание,
а вечерта – по лунното сияние
заплака непрестанно и плачът му
като че злокобно предзнаменование
ехтеше и отекваше с морето.
Отмина още една нецяла година,
очаквах с нетърпение как идвам –
как държа ръката ти, а ти си вече станал
и вървим, вървим, вървим
по улиците на стара Варна.
Но, уви – дни преди към теб да тръгна
черните коне дойдоха,
носеха ми черна вест.
Душата ти душата ми прегърна,
сбогува се и полетя нагоре
като морски полъх лек.

 

За автора

Димана Иванова

Димана Иванова е родена през 1979 г. в гр. Варна. Магистър-филолог на Софийски университет “Св. Климент Охридски” с две специалности – “Славянска филология с профил чешки език и литература” и “Френска филология”. Доктор по сравнително литературознание на…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.