Влюбено море

Влюбено море

Добро утро, мое Черно море!
Тази сутрин ти си толкова нежно!
Кротко, като малко, спящо дете,
уморено от детство безбрежно...

Днес си в гама особено свежа,
в бледо-синьо-сиво-сребристо.
А нощта над теб щом хвърли мрежа,
небето стана странно лъчисто...

С ефирен бриз и в потайна тъма
в съдбовен миг над тебе изгря
голяма, красива Нова Луна –
оранжева, силно искряща.

Вдъхна изкусно на всяка вълна –
нежно-дишаща и мълвяща,
безутешна любов към брега.
Тая луна – магьосница веща!

И потеглиха твоите вълни –
всяка пясъка нежно целуна!
Жаден брегът всички ласки изпи
и ги върна по пътеката лунна.

В тебе, море, сякаш всичко запя!
Някъде нежно арфа засвири...
В твоите недра затрептя светлина –
още виждам очите ти живи!

Луната се гмурна в твоите води
Искрящи вълни с дантелени пръсти
решеха златистите й коси.
В изумруди брегът се изпъстри.

Мое море, ти наистина беше,
тая нощ в любовна игра със брега.
Не прекъсваш рефрена си вечен...
и даряваш живот на света.