Клечица кибрит
Аз съм клечица кибрит. С дървено телце и лесно запалимо връхче. Живея в кутийка с много други като мен. Не. Не живея. Съществувам.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Сънувах те
Сънувах те снощи без да искам отново. Да беше по-добре някой ужасен кошмар. Появяваш се пак и чакаш наготово. Да спечелиш, като че това е игра на комар.
Любопитство
Любопитството хапливо често изяжда отвътре и непрестанно боли ме. Късно вечер ме разбужда...
Среща
Знаеш ли корабите как пресрещат се в Атлантическия океан? Знаеш ли те поотделно колко са самотни, докато не дойде моментът толкова желан?
Няма
Животът е толкова кратък, а ти защо искаш да изглеждаш толкова малък? Нужно ли е да се правиш на интересен, защото кръгозорът ти е доста тесен?
Топъл полъх
Лъхна ме и тази вечер студеното безразличие. Напомни ми някакси как безопасно е сърцето ми да е ничие. Спокойствие носи това хладно мълчание.
Какво
Взираш се в крайчеца на окото ми. Точно там под веждата. Чакаш да забележа, да ми стане неловко.
Може би
И може би понякога и сладко е да се давиш в една мъка безкрайна, да се губиш в илюзия спонтанна, да усещаш как стомахът ти обръща.
Яд
Не можеш още дълго да го отричаш, ти чисто и просто такива привличаш. Тези, които под прожекторите блестят, и от перфекционизъм готови са да изгорят.
Пак загубих
Пак загубих. Защото играх честно. Бях честна с теб. Не и със себе си.
Бяла музика
Ти идваш като песента, събирана от дългото мълчание. И с толкоз много топлина докосваш с нежни очертания пределите на моя ден.
Момичето на моите мечти
Момичето на моите мечти стои в гишето на хотелска стая... С обърнати за любовта очи, преглежда формулярите за рая.