Когато се сбогувам със морето
Когато се сбогувам със морето, о, със морето ако се сбогувам, ще дойдат всички спомени при мене и за последен път ще се ръкуват!
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Уморени вълните целуват брега
Уморени – вълните целуват брега, топлия пясък и старите лодки. Като кървава ивица гасне денят и вечерта плува тиха и кротка.
Поезия
Към всичко станал безразличен, единствено към теб – не съм. И дързостта да те обичам прости ми – аз съм много сам!...
Реплика през рамо
Песните, в които аз оставам, някой ще обича и след мен, докато умея да забравям своя дълъг и отруден ден.
Лунната пътека на морето
Когато се огледа вечерта във лунната пътека на морето, един забравен спомен ще потърси любимото си място във сърцето ми.
Отворено писмо до моите приятели
И от една и съща чаша със вас да пия съм готов, макар че нейното приятелство не се превръща във любов!
Стъпалата към дома
Ето ги. Извиват се надолу. Търпеливо чакат да направя спускане навън. Към света голям умело да пристъпя и после тихичко да се завърна от отвън.
От всичко повече
Всичко е загадъчно в света днес, всички огледала са счупени, къде да видя лицето си аз?
Зелено
Сред природата, към края на есента видях едно зелено дърво. Беше толкова зелено, че и зеленото се срамуваше от зеленината си.
Легенда за славея
Ако затвориш, казват, славея в кафез, ще престане да пее. Но това е лъжа! Тъкмо тъгата по свобода дава сила на гласа на славея...
Утро
Зная, прозрачността ти не е от неопитност. Това е твоето откровение пред природата, която се е отегчила от нощта.
Муха
Ти кацна върху ръката ми и ме ухапа; сигурно дъжд ще вали. Може би ти ме предупреждаваш?