Моята преминаваща измама континуум на празнотата вървя от репликата на ядрото...
Утрото се надига от леглото си сънят ми изпрати като лош знак от нощта изхвърчал от прозореца бял гълъб прободен от моята сянка...
Полудявам от това, че не си до мен... че не те усещам... Сърцето ще ми спре... какво ми става...
Докоснах дива роза и усетих как боде в защита и ръка, и крак. – Ще те прегърна – казах й – бъди по-ласкава към моите гърди!
Риби едри, риби дребни – всички риби са потребни, ала за свети Никола е шаранът с главна роля...
Протягам ръце... Протягам ги към теб... да те докосна. За твоите очи, като звезди горещи... цялата любов ще дам.
И ме засипа листопада със щедрост от злато, янтар. Засветих аз като лампада във чест на някой светъл цар.
Тази сутрин е сива и съвсем некрасива като панелите покрай мене – шаблонно сградостроене.
Усещам вече хладната прегръдка на късна есен и на ранна зима. Промяната е непредотвратима и хората приличат на онези изсъхнали листа, далеч от клона...
Ако някой ден ме питат... Да! Животът ми имаше смисъл... да имам, да искам, да мога, да чувствам... да мога аз да обичам!
