Жената с ябълките
Жената с ябълките всяка сутрин, през своя свят, край моя дом минава и в сянката на овдовели букви отива към пазара да продава.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Мавруд от Станимака
Мило мое, и аз една Коледа имах хвърчило. Вънка трупаше сняг, вътре в мен бели вишни цъфтяха. Още помня как татко ми каза: „Ах, мине ли зимата, ще излезем навън и ще вържем хвърчилото с вятъра!”.
Недей забравя никога момчето си!
Онуй момче със бялата жилетка и сините, широки панталони, което на дивана спи до тебе, но всъщност в теб... И топли те с дъха си.
Рапсодия в септември
Аз съм джуджето, което държи барабана в дългия ред на безсмъртни, но мъртви поети. Аз съм вълната, която се скита пияна и върху камъка пръска пенливо сърцето си.
Есен
Стъпвам по листи позлатени и нежни с крехкия полъх на есенна жар и съм толкова въздушна, небрежна, запленена от този чар.
Съвършенство
Душата си в дървото ваеш със толкоз много топлина, живот с длетото си дълбаеш в неповторима красота.
Да се завърнеш вкъщи
Искам да бъда до тебе когато си силен и когато си слаб. Всеки миг да ти бъде потребен, всяка дума да е като хляб.
Докосване до спомена
Открехвам тежката врата и още непристъпила от прага долавям двора как шепти “Ела” и нежно слънчев лъч пробяга...
Признание
Признавам си все още не се познавам и често не мога да определя, каква съм и каква трябва да бъда – дали лоша или пък добра.
Етикет
Мразя етикети, зашити по дрехите и по душата. Описание на същността ми, каква съм и какво ми е в главата.
Егоиста
Казват лош човек е Егоиста и дълго вярвах аз във този мит. Егоиста казват е човекът, който наранява без да съжалява всеки един подред безспир.
Облаците
Облаците – пухени завивки, да пътуват най-обичат във безкрайното небе. Всеки радва се на изгрева, дъгата и забравя за белите им спътници...