Изповед
Тръгнах ей така, босичък по голямата земя. Изгоряха ми нозете. Сърцето ми изгоря.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Предчувствието на цветето
Слънцето ме събуди с целувка и аз навестих пролетта. Дъхът ми се пръсна наоколо и стана пиян света.
Съдба
Аз съм само едно листо, паднало на земята, а дървото не търси обруленото си листо. Дървото не тъжи за листата, дървото сънува само идната пролет...
Хармония
Аз съм радостен днес, аз съм млад и свободен. Като моите спомени тук пъстреят цветя. И вървя сред голямата древна природа – колко мъдра е тя, колко смела е тя.
Светлина
Тъмнината е бездушна. Тайнствена е тъмнината. Тебе скрива. Него скрива. Скрива всичко на земята.
Не приличай на вятъра
Не приличай на вятъра. Не приличай на вятъра. Вятърът пръска навред по земята семена на полезни и ненужни растения, на красиви цветя, на изсъхнали тръни...
Есенни мотиви
Една разсъдливост наоколо – колкото може, една загриженост – пълна с благородство. Всичко, затворило се в есенната самота е в период на съзряване, което напомня за величие.
Небето тази нощ тъжи
Небето тази нощ тъжи пуска своите рожби те падат върху кожата ти нежно обхождат всяка част от тялото...
Ще я срещнеш
Ще я срещнеш на отсрещния балкон да чопли семки да чете стари книги да пие вино от бутилка...
Модел
Душата ти дефилира по подиума на сърцето ми обута с най-тънките токчета обхожда дясното предсърдие и оставя черни петна в лявото.
Ще я помня
Ще я помня... винаги усмихната винаги красива винаги обичаща ме ще я помня...
Дъждовно
Някак си дъждовно ми е днес, омръзна ми от слънчевата светлина. Искам да започне още от нощес и да погълне цялата земя.