Разговор с Луната

Разговор с Луната

Помолих аз Луната да ми каже
какво да облека на сутринта.
“Защо се чудиш? Аз ще ти подскажа –
облечи си твоята душа!”

Търсех много, но не я намерих.
Загубих или невидима е тя,
но скочих в тъмнината да повикам
уж модерната душа.

“Спри! – провикна се Луната. –
Тя е в теб сега!
Това, че таз душа не ти харесва,
не значи че е грозна за света.”