Някъде

* * *

Някъде
по средата на времето
ще го срещна –
момчето със светлия поглед,
с укротения топъл
следобеден тигър в очите.
Докато се измерваме,
всеки ще мисли
в своята половина.
Ще предвидим
различните си посоки.

О мой северен облак
където отиваш
отивай

Дъждовете ти светят в зелено,
когато отваряш сърцето си
срещу сърцето ми.

Моментът, в който сме спрели така,
е цял и достатъчен
за дванайсет живота, в които
да се обичаме
на единствен език.

Казвам ти, че е достатъчен
този миг
преди аз да тръгна на юг,
а от тебе да завали.

Цял.
И достатъчен.

Просто някой след нас
ще протегне ръка
и ще затвори
дъгата.