Докосване до спомена

Докосване до спомена

Открехвам тежката врата
и още непристъпила от прага
долавям двора как шепти “Ела”
и нежно слънчев лъч пробяга...

А калдъръма пари под нозе
трепти със листи моравия бук
и времето отмерва векове
... Апостолът е идвал тук!

Реката там на каменния бряг,
понесла сякаш тежък товар,
за миг поспира своя бяг
и чака смелия “рибар”.

Тук всичко носи и душа –
училището кацнало на хълма,
църквата изправила снага,
гордия Балкан безмълвен.

Селце закътано и дивно –
легенди пазиш, дух на свобода.
пристъпвам тихо, за да не смутя
приспаните от спомена места.