Облаците
Облаците – пухени завивки,
да пътуват най-обичат във безкрайното небе.
Всеки радва се на изгрева, дъгата
и забравя за белите им спътници,
които бягат накъдето ги влече.
Те виждат своята непопулярност
и боли ги от това.
Когато болката достигне крайност,
намръщват се и почерняват,
изливат си навред гнева.
Ами помислете си, ако един ден
просто изчезнат безследно?
Ако съберат си куфарите и дори
не се сбогуват за последно.
Тъжно ще ни стане и ще се замислим
защо сме наранили тези небесни одеяла,
защо красиви са ни залеза, дъгата,
няма ли красота и в по-обикновените неща?
Галина Хр. Григорова
Галина Христова Григорова е родена на 18 юни 1999 г. в град Бургас. Завършила е Немска езикова гимназия “Гьоте” в родния си град. В момента изучава “Книгоиздаване” в Софийския университет. От малка изпитва обожание към четенето и книгите и мечтае да стане…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Когато съм сам
Понякога ще бъда във съня ти, но ти не вярвай, там е пролетта ни, която ще изчистя със кръвта си за да те имам още. Още, ще те имам!
Обичам те, море
Обичам те, море, обичай ме и ти. От мен самия моля те спаси ме. Закриляй ме, пази ме, защити сърцето ми от завист и злини,
Морска приказка
Сутрешна мъгла се стели по заспалото море. Призрачна дъга оплита плесенясало небе.
Коментари
Добави коментар