Съвършенство

Съвършенство

Душата си в дървото ваеш
със толкоз много топлина,
живот с длетото си дълбаеш
в неповторима красота.

На стари къщи и икони,
устни шепнещи за благослов,
на птичката с сърце обронено –
дарил си своята любов.

На нежни скули – тайнствена усмивка,
в косите – плитки от цветя.
във длани, сключени молитвено –
розата на любовта.

Весело приседнали гайдарите
под сянката на витата лоза,
разказват за легенди стари
и срещи – там при бялата чешма.

Дървото сякаш оживява
в изкусните ти майсторски ръце,
защото и сърце му даваш
от своето сърце!