Монах
Аз съм блед монах, заробен в книгите, нямам никого на този свят, всички дни в живота ми не стигнаха да се моля зарад ближните в хубавия Божи свят.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Море
Една безмилостна пустиня: огромна, горестна и властна, в която бездните изпращат след мен вълна подир вълна! Аз спирам тук – за да потегля със свойте кораби безстрашен, там дето расне златен остров на Обетована страна...
Сила
Желая да тревожа като буря леса на повседневните нещастия, ръката ми да бие и да удря със силата на вятъра в душата ми.
Пролет
Мое хубаво либе, Мария, моя малка и скъпа жена, ето – благовец мина небесен, ето – върбово клонче цъфти! Като храм е високо небето и подухва зефирна вълна, пролетта ме упойва с парфюми и целува сред сладки мечти...
Милост за живота
Изстискан от безжалостния вирус, животът се препъва насред път. Животът сякаш вече репетира спектакъла на Страшния си съд.
Преди полета
Мечтите ти са вече овдовели – не тръпнат пак за сватби с чудеса. След толкова присъди и разстрели, пропусна за възкръсване часа.
Вчерашна сълза
Подобно чужденец из този град кръстосвам днес аз, бившият му гражданин: доброто в него губи пулс от глад, а злото губи разум от преяждане.
Кора от звезден портокал
Овалът на лицето ти е хубав – за малко моя в него да вградиш. Но вече ми е късно да се губя в уж нови сцени от познат афиш...
Чудо
Мъжете от квартала пият бира и твоя грациозен ход сканират – от зной запрятат ризите до лакът... На грил въртиш ги...
Родината
Насън я виждам преродена. Свободна. Втурната напред... Уви! – от вирус повалена, родината душа бере.
Нощ
Морето... Ах, морето ни предпазваше от всичко дребно, смешно и излишно.
Малка елегия за вълната
О, вълната бяга, весело извира и когато ляга на брега, умира.