Къща от вятър
В онзи свят, в който изговаряш “завинаги” и заживяваш там като наистина... В онзи свят, пребиваваш като в тайна квартира...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Разсъмва се като по ноти
Разсъмва се като по ноти, аз обаче така не се научих да разчитам оплетените петолиния на всекидневието...
Някъде
Някъде по средата на времето ще го срещна – момчето със светлия поглед...
Позволи ми
Позволи ми да ти подържа света да го полюлея за секунда...
Разговор с Луната
Помолих аз Луната да ми каже какво да облека на сутринта. “Защо се чудиш? Аз ще ти подскажа – облечи си твоята душа!”
Равносметка
В живота препусках безшумно, с криле от мечти и илюзии. Сляпа гордост следвах безумно по пътя от утъпкани рози.
Сън
Много рядко се случва да сънувам, но ето случи се сега. За друг сън не искам да бленувам. Ще го запазя като реална яснота.
Чудовище
Една сърна самотна си мечтае. С уморени очи търси тя покой. Но не знае, че дебне я опасност в мрака и тежкия зной.
Апокалипсис
И тая нощ в утробата на мрака не пеят славеи, а грачат гарвани. И неродените пищят, защото някой с България се гаври.
Сняг
Поредният сняг в моя живот пада неръкотворен, кротък и милостив като поличба, като награда за това, че съм все още жив.
Обличане на мъртвец
Жените го правят добре. Те влагат душа в ритуалите груби. Мъжът е трябвало да умре, за да бъде облечен толкова хубаво.
Лешоядите идат
Лешоядите идат. Връхлита ме страх и с жест първобитен сълзата си бърша. Наоколо – мъст, омерзение, крах... Лешоядите идат, подушили мърша.