Поезия

Апокалипсис

4 април 2021

Апокалипсис

И тая нощ в утробата на мрака
не пеят славеи,
а грачат гарвани.
И неродените пищят, защото някой
с България се гаври.

Дали е бог?
Или поредният освободител?
Или самите ние?
Не знам.
Но искам да попитам:
къде ми е родината?
Къде е мама?
Къде е Марково,
но не с оградите
и замъците непристъпни?

От страшното подкорие на мозъка
омраза пъпли.
Исус ожесточен размахва бича.
Иконите се разсъбличат.
Забравила за Йово балканджи
върти кючеци хубавата Яна.
Юнакът на поляната лежи.

И травестити в бяла премяна...

 

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.