Език мой
Изваяни от вековете гласове и думи – вкаменелости горещи от паметта ни родова, пулсират, парят като сърце на длан. Извор, жива вода, пробила път...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Благодаря ти, Господи
Благодаря ти, Господи, за всеки миг, за дните ми – от Тебе подарени, не съм ти най-добрият ученик, разпъват ме суетните дилеми.
Кръговрат
Понякога очите ни не виждат, а друг път – няма нужда от очи и Светлината пламъчно приижда, запалена с огниво от души...
Любов на кафе
Пиеш дълго кафе... украсила съседната маса... Моят поглед заобляш и вече съм толкова сляп. И парфюмът, и голият гръб са ти истинска класа. Ще отида за вестник, да купя за кръвното хап.
Кръчма
Пак замръкнах в душата ти – кръчма на неканени с погледи гости… Пият много. От младото вино. И облизват мустаци за още.
Сбъдване
Две устни. Погледи. Копнеж. Бутилка вино. Изкушение. Жена и мъж. Любовна пещ. Докосване. Неутоление...
Хипотези
Питам хипотетично – ако се влюбим? Ако всяка вечер треперя, когато не си вдигаш телефона?
Почти разбрано
Ти не харесваше това, че бях саркастична даже леко цинична.
Дъжд
Всички обичаме дъжда, нали? Успокояващото ромолене, освежаващото действие. Сякаш атмосферата олеква, пречиства се.
Усмивка през сълзи
Усмивка през сълзи, едно “Аз съм добре”. Озърташ се за приятел, но уви, никой не може да разбере тази усмивка през сълзи.
Сила
Сила незнайна в мен се всели, сила далечна от непознати деди. Вся живот в мен и като че ли – изправих се да посрещна идните дни.
Вечно недоволните
За вечно недоволните, бесни на света, имащи всичко, но водещи война.