Няма раздяла
Ти само ми вярвай както преди, а аз ще остана твоето „вчера“. Както е рекло на вълната морето: – Само се успокой и ще бъда при теб!
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Изморих се
Изморих се да бъда удобна на всички, едва стоя вече на тези крака. Дълго шиех като шивачка усмивки, ала своята рана не успях да закърпя.
Босонога
От бурите в душата ми възкръснах, а тъй свирепо ме оголиха до кости, сърцето ми на облак се превърна, все по-тягостно ми ставаше, сиротно.
Иронията на любовта
Безброй снежинки заваляха, и покриха черния асфалт, а уличните извисени лампи отразяваха света във бяло.
Не тичай след изпуснатия влак
Не тичай след изпуснатия влак и не ругай, че времето не стига! Не се гневи, че някой ти е дал половината от туй, що ти се пада.
На шапката ми дреме
Любов съм и съм земетръс. Заключена в кафез вселена, за полет насъбрала хъс! Затуй на шапката ми дреме!
Бедност
Животът води срещу нас процес, завършващ неизменно със присъда. В претъпкания влак умря човек нощес. И влакът спря сред планината едрогърда.
Бягане на 800 метра
Разстрелва ни стартерът. Ветрилообразно се втурваме в първите двеста. Темпото е наистина бясно. Публиката реве приветствено.
Сънна биография
Какво би казал повече за себе си, освен това, къде си скланял пред съня глава. А ти заспивал си къде ли не – със песен в люлката, естествено, и върху женски колене.
Улични котки
Аз приближих, а котките се любеха. Не бях ги забелязал отдалече, замислен в нещо свое и кахърен – така, разбира се, човек не вижда.
Елен
Тази сутрин ми е едно финландско и ще тръгна със снегоходките след елена тъжен на класиката. На лов, може би.
Одисея и Пенелоп
Докато тя одисейства, той пенелопства. Тя слугува при богати европейски циклопи...