Аз бродя сам във странен пантеон и духове край мене се тълпят, ръце простират със отчаян стон, отпаднали и тъжни. Дълъг път...
Едно мимолетно, лъжливо докосване на две души.
Всичко – миг заблуда нежна, вечност тъжна от реалност. Как любов към теб премина в моята себеомраза.
Любовта ми бе плод на мъката, че не мога да съм с теб.
По самодивските хорища билки се берат, нагиздени девици венчета плетат...
Романтична е Родопа. Странджа е мистична, величав е Пирин, Рила фантастична!
Очите ми се пълнеха със сълзи, не когато си пуках главата и разкървавявах колената, не когато получавах плесници...
Сумрак денят започва да гони, появява се месецът от бронз отлят, светлините на препускащи вагони равнината ослепително браздят.
Наведох се и взех стотинка на земята паднала. Една стотинка с нищожен номинал...
В такава утрин искам да се върна, когато лъч хор птичи дирижира...
