Босонога

Босонога

От бурите в душата ми възкръснах,
а тъй свирепо ме оголиха до кости,
сърцето ми на облак се превърна,
все по-тягостно ми ставаше, сиротно.

И давейки се, плувах неуморно,
не бях добра плувкиня, но уви,
от тинята изплувах, съдбоносно,
поех си въздух и отново продължих.

Гръмотевици порязваха земята,
а аз по нея стъпвах босонога,
останала без дом, без родна стряха,
възкръснах, Господи, отново!