Път
Път, случаен също като бликнала, вехнеща във паметта мелодия... А край пътя – цветно ято циганки, седнали на сянка, си говорят.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Време за акули
Дъждът подигравателно мълви, че с кръв се пише. И до кръв те жули. Сърцето ти започва да кърви... А след това е време за акули.
Не ме е срам
Ах, тази моя пролет полудяла... в горещите ми вени връхлетя! И толкова съм вишнева и бяла с най-шеметния устрем на кръвта!
Шашав стих
Наздраве да си кажем, ей така – за всичките ни хубави моменти, за блясъка в очите ни сега, дори за клюките некомпетентни.
Размисъл
Понякога тъгата е красива – досущ като на фотошоп. От чужди погледи сълзите скрива, но пипнеш ли я, удря като ток.
Избор
Моля, някой най-сетне да спусне завесата – крайно време е циркът безумен да спре! Този свят е кошмарно обсебен от бесните, а тръбата Господна отдавна зове...
Моят дом
Ходи ми се в непристъпни дебри, пие ми се живата вода, дишат ми се небесата ведри, язди ми се дива свобода!
Щуротия
Не през цъфналата ръж, драснах право през просото... Заваля усмихнат дъжд подир стъпките ми боси!
Любов ли е...
На юли горещият пламък във вените мои пламти... И става безумен и палав, когато до мене си ти!
Обратно броене
Отброявам се с дългите седмици и с безкрайните дни, часове, със самотните клисави делници и минутите – в мен векове...
Сълза
Понякога боли до лудост, душата ти когато не разбират, уж близки, ала всъщност чужди... От тази болка страшно се умира!
Светлина в светлината
С поглед плах и лишен от възторг, и подобно пегас без копита се подготвях за срещата с Бог, а защо ми бе тя – не попитах.