Път

Път

Път, случаен също като бликнала,
вехнеща във паметта мелодия...
А край пътя – цветно ято циганки,
седнали на сянка, си говорят.
Цигани с усмивки златозъби
слънцето като комат начупват.
И от кошниците с диви гъби
с поглед ме приканват да си купя.
Спрях – единствена кола по пътя.
Купих си. Почерпих по цигара.
Сплитаха в тревите сложни възли
простичките песни на цикадите.
Ручеят в дерето бръщолевеше,
сбрал води от гърбавите хълмове.
че пресъхва скоро. С дъждовете
чак наесен щял да се завърне.
Нищо тук не беше безвъзвратно.
Времето на колело играеше.
Аз стоях несвързан, фрагментарен
пред живота, свързващ двата края.
Някак по начало сбъркал пътя.
Някак с чувството, че съм на място.
Сам навярно път, внезапно свършващ
сред раззеленилото се лято.

... Беше миг по-кратък от угарка.
Аз поех, помахах им на тръгване.
И като в съня на онзи старец
слизаха във мене бавни лъвове.