Не ме е срам

Не ме е срам

Ах, тази моя пролет полудяла...
в горещите ми вени връхлетя!
И толкова съм вишнева и бяла
с най-шеметния устрем на кръвта!

И няма как от себе си да скрия –
животът е такъв безценен дар.
А всеки атом в мене е стихия
на хвърления от съдбата зар.

Да, луда съм. Но много ми приляга!
Да си призная хич не ме е срам!
Аз сутрин ставам, вечер пък си лягам,
прегърнала нестихващ ураган!