Обратно броене
Отброявам се с дългите седмици
и с безкрайните дни, часове,
със самотните клисави делници
и минутите – в мен векове...
Отброявам се с вялите сутрини
и с кафето ми с мисли по теб,
с тишината, в която заслушана,
дращя някакъв блудкав куплет...
Отброявам се в скучните вечери...
Халба бира против самота...
С всяка глътка по-малко далече си...
Щом заспя, ще отмине нощта.
И когато след края на времето
миг едничък сбере вечността,
ти с първичния взрив на вселената
ще почукаш на мойта врата!
Обич, твоите стъпки дочакала,
всяка липса превръща в трамплин.
Че от болка с мнозина съм плакала...
Но от щастие само с един!
Христина Радомирова
Христина Радомирова е родена в гр. Стара Загора, където и понастоящем живее. Нейни стихове са публикувани в редица литературни издания, звучали са в ефира на радио Стара Загора. Една от творбите й е отличена на Варненския национален конкурс: “Любовта, без…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар