Ангелът хранител от балкона
Приятели от тъмните балкони, ще свирите ли тази нощ за мен. Свирете всичко – рок или симфония. Със обич ви прегръщам всеки ден.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Хаосът отляво
Подредила съм си всичко – листите, и химикалките, и джунджурийките. Почти си подредих и мислите. Останалото пиша на хартийки.
Редът отдясно
Редих ги прилежно в сърцето си, като бутилки в бара за самотници – Коняк до уиски, скоч до бейлис... Изпивах ги на екс. И толкоз.
Неделя
Неделя е. Дочувам го от нищото. Гласът му чрез дъжда ръми. Отвътре бавно ме разнищва. И почва леко да боли.
Не си го казахме
Взаимно сякаш с теб се утешаваме с онези (уж случайни) диалози: – При тебе нещо ново за разправяне? – Все още ли си сам? – А ти с кого си?
Жребий
Такъв е жребият ти. Орисия. Случаен зар. Съдба човешка. Не знам дали си късметлия, или си дръпнал къса клечка.
Ваксина
Ваксинирана съм срещу чара ти. И срещу широките ти рамене. Няма как отново да се хвана. Голяма съм. Не съм дете.
Но обичам
Заседнал си ми в гърлото. Накриво. Затуй е по-добре да млъкна. Да те предъвча още имам сила. Но нямам сила да преглътна.
Спомен за една любов
Здравей, момче, останало във вчера! Сънувах те нощеска и реших да ти припомня старите недели. Да ти напиша най-последния си стих.
Останало
Аз няма да се върна никога. И няма ти да ме потърсиш. Останаха след тебе стихове и малко белези от пръстите.
Животът ми – същинска приказка!
С добрите и със лошите страни. Във нея има замъци и принцове, блата и жаби, вещици, змии... Такива приказки отнемат време.
На сцената, щом угаснат светлините
На сцената, щом угаснат светлините, в мрака, вечер, прекрачвам входната врата! В леглото ми, отпускам се, затварям си очите... И спомени нахлуват в моята глава!