Неделя
Неделя е. Дочувам го от нищото.
Гласът му чрез дъжда ръми.
Отвътре бавно ме разнищва.
И почва леко да боли.
От спомените ми кълбо навива
и сяда миналото да плете.
Изплита ми пуловер в сиво.
Обличам. Топло е. Добре...
Навън излизам. Стъпвам в стари болки.
Вървя сама под облаци разплакани.
Пуловерът пропуска надълбоко
и вали директно във душата ми.
В тревата сядам с грим размазан.
Главата горе. Неизбежно е. Ще моля
с допрени длани слънцето да се покаже,
за да сменя пуловера с лилава рокля.
Петя Лалбонова
Петя Лалбонова е родена на 24 април 1989 г. в гр. Свиленград. Завършва бакалавър “Философия” в ПУ “Паисий Хилендарски” и магистър “Бизнес комуникации и PR”. По професия е маркетолог и графичен дизайнер. Живее, работи и твори в гр. Пловдив. Интересите й са…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар