Ангелът хранител от балкона

Ангелът хранител от балкона

Приятели от тъмните балкони,
ще свирите ли тази нощ за мен.
Свирете всичко – рок или симфония.
Със обич ви прегръщам
всеки ден.

Лицата ви не виждам. Ще се моля
да бъдете доволни. И добре.
За вас ще стопля мляко на котлона.
Ще сложа в кафеварката
кафе.

Коя съм? Фантазирайте си всичко:
очи, осанка, устни и коса!
На вашето момиче да приличам
в далечен град, останал
в младостта.

Самотни ли сте? Питайте Луната!
Тя точно знае, що е самота.
И просяците свити край стената,
и старата жена
от есента.

Нещастни ли сте? Питайте водата
във някоя пресъхнала река.
На Еньовден* идете при тревата,
при росена, омачкан
край брега...

Щастливи ли сте? Мъничко, трошичка,
щом имате постеля, топлина.
Щом можете по хълма да изтичате,
да седнете на мелба
след това.

Свирете по балконите с тромпети!
Свирете с грамофон. Или с уста.
Надвиквайте на злото гласовете.
Отглеждайте
в душите мечта.

А аз, когато ви сваря кафето,
щом дойда да го поднеса,
ще видите в прозореца – небето.
И никой друг! Освен
една звезда...

---------------

* В нощта преди Еньовден болни и бездетни ходят по полянки, където цъфти еньовче, за да се отъркалят за здраве рожба росната трева.