Към есента
По шепота на брезите разбрах, че си прочела стиховете, които написах върху избелялата риза на вятъра. По тънките глезени на надеждите...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Цветна графика
Когато се надигна от пясъчното ложе на страстта – те виждам как простора прекрояваш с призрачните ножици на чайките.
Пазачът на фара
Пазачът на фара, не! Почакайте, става дума за нов! А не оня познайник на Валери Петров. Та пазачът на фара, запалил цигара...
Скица на надеждата
Вик на гларус, тераса и куче. Дребни жълтици в джоба на делника. Чаша мастика, лула недопушена...
Жажда
Денят надига бирени шишета, като бинокли, взиращи се в пазвата на есента... Скатават ветрилата...
Безсъници в розово
Всеки ден берях от плодовете на лятото... С цели шепи... Кърших клони – нямах насищане за ласки и топлина...
Кръговрат от три до три
Във три сутринта, когато луната ожъне нивята и звездният вятър отвее осила, когато Зорницата смели брашното, хлебарят на работа с обич отива.
Залезът на котките
Красивите очи на котките! Килимите на есента. В краката ми постлал е Господ деня най-хубав на света.
Неосъществимо
Разпиля се морето, като шепа със зърно. Във чувала на август се изля без възврат. Само синият цвят във небето осъмна.
Заблудата
Студът превърна бистрата река във стомна заледена, ненапита. Овърза чело с бели знамена пробудената зима в планините.
Последната игра
“Ва банк” играеш... Винаги си губещ! Печели – лотарийният билет. Ези – тура. В морето да се върнеш?
Черната котка и белия гълъб
Аз съм черната котка, която насред пътя те връща обратно. Аз съм гвоздеят в твойта обувка, разранил най-прекрасното лято.