Кълна се в белите коси на майките, не в ореола на светците. Техните избелели забрадки – дълго ще светят в душите.
От всички хубави жени, които съм опазил във очите си – прииждат тънки сребърни стрели и дръзко се забиват във гърдите ми.
Цял живот ще те нося в очите си, с едно мълчаливо признание. Сред всичките мои надежди, най-бялата перла ще бъдеш.
Луд тъче на празен дървен стан. Дан-дан, дан-дан... Някога държавата ни беше храм. Дан-дан, дан-дан...
Животът изтъкан от компромиси – удря последния гонг. Няма време. Прощален поглед...
Ти си толкова хубава, в този час мекозвезден... Събирам те в себе си, с всички твои думи и жестове.
Това хубаво есенно слънце, тихо в очите звъни. Душата ми рана отворена, вече спря да кърви.
Почти си свърших работата в този свят, нещата са до болка ясни... ... Тежи ми само, че в Небето съм опрян, а непрекъснато ме ръфат кучета!
Свобода, свобода, свобода... Ослепителни бездни човечност. И звучи, звучи красота... Безпределни олтари от нежност!
Всяка вечер ти разчупваш своя хляб сам останал в стаята замислен... Тъй далеч от теб е твоят син, а със него всеки миг си.
