В теб се влюбих
В теб се влюбих, макар и да зная, ще отмине не всичко за мен. С правилата начисто играя, С допустим по-различен момент.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Как се получи
Как се получи, ти, приятелю, видя, че гаснат в мен наивните мечти? И вехнат забранените цветя в градината ми, знаеш ли го ти!
Ти огън си и не угасваш
Ти огън си и не угасваш, ти неуморно все гориш, плътта обгаряш с поглед страстен, сърцата ни да подчиниш.
Избор
Все си казвам: човече божи, поживей за плътта си дива! Само с гола душа – не може. Само с голо сърце – не бива.
Вълча родина
Твойта родна страна е превзета от безродници... И ни да рипаш по Балкана с озъбена чета, ни да траеш с народа си дрипав!
Балада за лудите сълзи
Щом в кацата ширата спре да циври с душа на недолюбена жена – разбирам, че премръзналите джибри ги чака смърт без мъжка топлина.
Приближаване до взрива
Издебва ме вривоопасна възраст, когато детонатор е скръбта... Минирани сърца край мен се пръсват, а моето сърце им е целта...
В минно поле
Спъва порива есен... Бърчи спомена хлад... Сякаш в минно поле си: ни – напред, ни – назад.
Спасен
Поредната схватка жестока... Поредният спазъм свиреп... Изстискан, посечен до кокал, аз пак се завръщам при теб.
Премазани от скоростта
Земята все по-гневно се върти и все по-страшно свят ни се завива... ... Лежим по гръб накрая аз и ти – без свяст...
Силна
Силна съм, защото обичах до безкрай, силна съм, защото страдах болката си до смърт, силна съм, защото вярата ми беше невъзможна, силна съм, защото упоритостта ми беше безгранична...
Никога няма да бъда твоята жена
Няма да ме виждаш сутрин рошава, крива, небрежна. Няма да ме виждаш и вечер спретната, идеална, любяща...