Спасен

Спасен

Поредната схватка жестока...
Поредният спазъм свиреп...
Изстискан,
посечен до кокал,
аз пак се завръщам при теб.

В сълзата ти ко̀са се вглеждам
и рухвам
на бързия
под.
Умирам за хвърлей надежда!
Умирам за стъпка живот!

На косъм съм вече да литна
по
о н я
отвесен
маршрут.
Но чувствам полето магнитно
на твойто сърце.
И съм т у к!

Т у к –
в мойте гърди с твоя въздух.
Т у к –
в мойте уши с твоя глас.
За кой ли път проснал се възнак,
възкръсвам в ръцете ти аз.

Съвсем като в римски театър
ти сочиш небето над мен...
И твоят ранен гладиатор,
мой Цезаре,
пак е спасен.