0 книги 25 публикации

Атанас Капралов

Атанас Капралов е роден на 13 юли 1958 г. в Димитровград. Завършва българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

Бил е секретар на съвета за култура в родния си град, уредник в Дома музей “Пеньо Пенев”, главен редактор на вестник “Ориент експрес”, общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания в Димитровград, директор на Драматичен театър “Апостол Карамитев”, председател на СНЦ “Компакт арт”, София. Директор на Националния литературен музей от юни 2017 г.

Автор на поетичните книги “Нежен скитник” (1990), “Завръщане в слънцето” (1996), “Голота” (2002), “Дамгосан” (2006), “Жив и свободен” (2012), на книжката за деца “Цветно чудо” (2008), на сборници със спомени за родния си град, за поета Пеньо Пенев и др.

Участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, по негови стихове хитове изпълняват Михаил Белчев, Ваня Костова, Васил Петров, Ивайло Гюров, Емилия Валенти и др. Има текстове в учебни помагала за деца, печелил е престижни награди в конкурси за детски песни с композиторите Вячеслав Кушев, Хайгашод Агасян, Юрий Ступел, Светослав Лобушки и др.

Носител е на националната литературна награда “Димчо Дебелянов” за 2008 г., на “Златен пегас” за 2012 г., на националните награди “Валентин Найденов” за 2013 г., “Николай Искъров” за 2015 г., на първа награда от националния поетичен конкурс “Биньо Иванов” за 2016 г.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. От 2019 г. е член на българския ПЕН център.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Молитва за България

Дрипава е моята родина – с мършава снага, с очи кахърни... Но това съвсем не е причина аз от нея днес да се отвърна.

Поезия

Светове

Тоя свят прекалява със шегите си плоски: грубияни те учат на красиви обноски, мъжество ти преливат импотентни влечуги, тържествуват безличия с твойте лични заслуги.

Поезия

Мама бди

Понякога захвърлям своя кръст, превит надве от грижи и умора. Но се изправям тутакси в цял ръст, защото мама бди за мен отгоре.

Поезия

Безименният

Страхливците са там отзад – те ще живеят сто години... А ти си в бомбения ад с присъда ясна – да загинеш.

Поезия

Дълг

Там горе – лешояд кръжи... Там долу – червеят причаква те...

Поезия

Спомен за утре

Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея. А ти едничка ще си с мен по тихата алея.

Всички публикации

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.