Молитва за България

Молитва за България

Дрипава е моята родина –
с мършава снага,
с очи кахърни...
Но това съвсем не е причина
аз от нея днес да се отвърна.

Не че вчера царствена била е –
що сатрапи помни,
що яреми!...
Божем е очаквала накрая
ангел чер душата й да вземе.

С китката за чест, за чисто име
крила се е в пещери,
по чуки...
И родата българска я има –
даже Левски от гръдта й сука.

Сетне от самата преизподня
той в небето
всички нас
прицели:
ред е да сме живи и свободни,
вместо да сме живи оскотели!...

Прекипяла от възторг нахалост,
вярата ни днес Балкан си вдига –
гърбом синевата е подпряла,
но я свличат
рани от вериги...

А пък аз за кой ли път осъмвам
с тихата молитва:
Майко свята,
викам твойто вчера –
път по тъмно,
твойто утре –
стъпка в светлината!