Чудо

Чудо

Мъжете от квартала пият бира
и твоя грациозен ход сканират –
от зной запрятат ризите до лакът...
На грил въртиш ги –
тялом,
духом.
Всякак...
По цял ден дъщерите ти ревниво
графичните ти жестове попиват
и от възторг забравят да преглъщат...
Красива си отвън.
Отвътре – също...
Дошла си тук,
за да твориш вълшебства:
Такси на зигзаг с клаксон те
приветства,
с просията си уличният просяк
подкупва те –
така е омагьосан!
Дори врабецът –
я троха, я зърно –
от клюна си изпуска, щом те зърне...
Завиждат всички на мъжа,
допуснат
не виртуално да е с теб,
а с устни!
И този мъж, честит и благодарен,
хем аз съм,
хем не смея да повярвам,
хем твой съм,
хем сънувам те за чудо...
Но сън ли е,
че пак до теб се будя
наяве?...
И наум свещица палвам
за чудото,
че всъщност си реална.