Мама бди

Мама бди

Понякога захвърлям своя кръст,
превит надве от грижи и умора.
Но се изправям тутакси в цял ръст,
защото мама бди за мен отгоре.

Понякога ме режат глад и студ –
плътта ми сякаш рухва в адска яма.
Но ето –
имам хляб днес.
И уют!
Защото бди за мен отгоре мама.

Понякога сърцето е пред взрив:
От клетви.
От предателства.
От драми.
Но влиза в ритъм пулсът милостив,
защото бди за мен отгоре мама.

Понякога се гърчи застрашен
човекът в мен.
Миг лудост – и го няма!
Но пърха той,
ликува той спасен,
защото горе бди за него мама.

Понякога от болки и беди
не виждам утре...
Свят,
висиш на косъм!
Но няма страшно –
мама горе бди
и на самия Господ вяра носи.