Поезия

Орбити

Орбити

За кой ли път сърцата се кокорят
в нощта,
когато аз и ти засветим.
Прегърнати върху звезда там горе,
от нас валят метеорити цветни.

На дансинга небесен
бавни ритми
завъртат ни –
две пъстри пеперуди...
И миг преди безпаметно да литнем
из космоса,
трамваен глас ни буди.

Денят ни връща в орбита позната
с движенията семпли на роботи.
Обидата,
че с теб не сме крилати
преглъщаме,
защото сме в живота.

Телата пак по мравешки се трудят,
повлечени от делника намръщен.
И вече висините стават лудост,
подножията –
с вкус на хляб насъщен.

Но вечерта,
щом свойта битност земна
с коравите си залъци заситим –
за кой ли път с теб ужким ще подремнем,
а пък наяве ще сме при звездите!

 

За автора

Атанас Капралов

Атанас Капралов е роден на 13 юли 1958 г. в Димитровград. Завършва българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Бил е секретар на съвета за култура в родния си град, уредник в Дома музей “Пеньо Пенев”, главен редактор на вестник “Ориент…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.