Поезия

Ако затвориш, казват, славея в кафез,
ще престане да пее.
Но това е лъжа!
Тъкмо тъгата по свобода
дава сила на гласа на славея...

Ти кацна върху ръката ми
и ме ухапа;
сигурно дъжд ще вали.
Може би ти ме предупреждаваш?

Слънцето ме събуди с целувка
и аз навестих пролетта.
Дъхът ми се пръсна наоколо
и стана пиян света.

Аз съм радостен днес, аз съм млад и свободен.
Като моите спомени тук пъстреят цветя.
И вървя сред голямата древна природа –
колко мъдра е тя, колко смела е тя.