Без спящата красавица
Не ме събуждай, принце! Искам да поспя. Уморих се от танци и забави, а от баловете с маски чак ми прилоша.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Талвег
На сал, по средата си – в талвега дунавски. Усещаш, което тече и се движи със теб... В косата ти вятър, в очите ти: рибни муцунки, и конче с крилца, и комар или клон непотребен.
Къща от слама
Вода и пръст и дребна слама, наречена “мекина”. И боса ситно гази мама, додето сила има.
Наследство
Баща ми тръгнал щастие да търси по чуждите земи... не бил с късмет. Такъв го знам от снимките опърлени от времето: сърдит, там нейде на гурбет.
Живот
И както скъперникът стиска кесията злато, а също – навитата тубичка стиска с ръце костеливи, с изпъкнали жили...
РД
Тук няма хубави жени и хубави мъже Животът е сложил своя зверски белег на лицата очите гледат тъпо...
Следи
Упорството да съхраня изтичащото: ехо от гласа в мига на слабост скулите – два хълма замъглени над светлата повърхност на лицето
Жив съм
Жив съм още мърдам крайниците си не помня как съм се довлякъл до това вонящо място Краят на цивилизацията...
Ела и изведи от безумния мрак
Ела и изведи от безумния мрак на този прокълнат залив – ветроходът ми – заседнал във рифа, край който не минават течения...
Заглавието е последно
Като безсмислен гларус гадая по върховете на вълните вярната посока и бъдещето на сънуваните хоризонти.
Ветроходецът
Все още помня как фрегатите на моите писма опъваха въжета към залива на твойта непокорност...
Сън на гларус
Аз съм само един тъжен остров в есенното море на безкрая. Загубено камъче от Вселената в архипелага на Нищото.