Поезия

Наследство

Йордан Атанасов 15 януари 2022

Наследство

Баща ми тръгнал щастие да търси
по чуждите земи... не бил с късмет.
Такъв го знам от снимките опърлени
от времето: сърдит, там нейде на гурбет.

Един самотен вик, той скитал из чужбина.
И в ранна зима идвал в село със снега.
Във кръчмата със зарове и черно вино
търкалял дните, замислен гледал към брега.

И пак очаквал оня вятър, белия. Пътувал
и в съня си... Сякаш дънери отсечени
над Янтра ледовете в март се втурвали –
надеждата му жадна. И обречена...

Днес майка ми не иска да си спомня,
но нейната добра душа сама скърби.
Там времето – един безчувствен хромел,
премила всичко. И не всичко може би.

Баща си не запомних, малък бях, но
днес трябва да изкупя бащината си вина.
Ще се завърна ли от пътищата прашни?
На майките сами е нужна млада топлина.

 

За автора

Йордан Атанасов

Йордан Цонев Атанасов е роден на 25 януари 1943 г. в град Брауншвайг, Германия. Завършва икономика във ВИИ “Карл Маркс” и журналистика в СУ “Свети Климент Охридски”. Работил е като електротехник в “Марица-изток”, специалист в Електронно-изчислителен центъ�…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.